— Мъжът ми и жена ти тази вечер са в противоположните краища на страната. В Ню Йорк и в Сан Франциско. Нали така? А ние двамата с теб прекарваме цялата нощ заедно в този хотел, но… — Тя спря, потърси думите, намери ги и ги опита: — Но какво ще стане, ако преди да заспим, си пожелаем едновременно по нещо — ти на мен и аз на теб?
— Да си пожелаем? — Той се засмя.
— Недей! — Тя стисна ръцете му. Той замълча и тя продължи: — Просто да си пожелаем — моля те, Господи, музи и магически създания, нека докато спим по някакъв начин и двамата… и двамата да се влюбим отново. Ти в твоята жена, а аз в мъжа си.
Той не отговори.
— Там — каза тя.
Той се пресегна, напипа кибрита на масата, драсна една клечка и я приближи до лицето й. Пламъкът се отрази в очите й и остана в тях. Той издиша. Клечката угасна.
— Проклет да съм — възкликна той. — Наистина го мислиш.
— Наистина го мисля. И двамата го мислим. Проклети да сме, така е. Ще опиташ ли?
— Господи…
— Не казвай „Господи“. Не съм луда.
— Виж…
— Не, ти виж. — Тя отново силно стисна ръцете му. — Заради мен. Ще го направиш ли заради мен? И аз ще направя същото за теб.
— Да си намисля желание?
— Често го правехме като деца. Понякога се сбъдваха. Защото бяха не желания, а молитви.
Той сведе поглед.
— Не съм се молил от години.
— Напротив, молил си се. Спомни си колко пъти си пожелавал да се върнеш в първия месец след сватбата си. Това е отчаяно желание, безнадеждна молитва.
Той я погледна и преглътна няколко пъти.
— Не казвай нищо — спря го тя.
— Защо?
— Защото точно в този момент чувстваш, че нямаш какво да кажеш.
— Добре, тогава ще мълча. Нека помисля. Господи, наистина ли искаш да пожелая това?
Тя седна на пода, със затворени очи и отпуснати в скута ръце. Сълзите безмълвно се стичаха по бузите й.
— Мили мой, мили мой — тихо прошепна тя.
Беше три сутринта — разговорът отдавна беше приключил, бяха поръчали горещо мляко, бяха го изпили, бяха си измили зъбите. И когато той излезе от банята, я видя да оправя възглавниците на леглото, сякаш щяха да участват в премиерата на някаква специална театрална постановка.
— Какво правя тук? — попита той.
Тя се обърна.
— Някога знаехме. Сега не знаем. Ела. — Тя потупа неговата страна на леглото.
Той го заобиколи.
— Чувствам се глупаво.
Комментарии к книге «Трансплантация на сърце», Рей Бредбъри
Всего 0 комментариев