— Ама че майтап. И двамата не пушим. В книгите и филмите героите винаги палят цигара в леглото, след като са свършили. — Тя скръсти ръце на гърдите си. — Просто си мислех за милия Робърт, милия Боб, за това колко луда бях по него и защо сега съм тук и се любя с теб, вместо да се грижа за тридесет и седем годишното си бебе-съпруг?
— И още какво?
— И си мислех също, че съвсем истински и страшно много харесвам Ана. Тя е разкошна жена. Знаеш ли го?
— Да, но като преценя всичко, се мъча да не мисля за това. Тя не е ти.
— Ами ако изведнъж… — Тя обгърна с ръце коленете си и го погледна с чистите си сини очи. — Ако аз съм тя?
— Моля? — Той примигна.
— Ако всички качества, които си изгубил у нея и си намерил у мен, се върнат по някакъв начин отново при нея? Щеше ли, би ли се влюбил отново в нея?
— Сега наистина ми се иска да съм пушач! — Той стъпи на пода и се обърна с гръб към нея, загледан навън през прозореца. — Какъв е смисълът да се задават въпроси, които никога няма да получат отговор?
— Но все пак това е проблемът, нали? — каза тя на гърба му. — Ти притежаваш онова, което липсва у съпруга ми, а аз — онова, от което е лишена жена ти. Това, от което имаме нужда, е трансплантация на души… не, на сърца!
Почти се засмя, после явно размисли и почти заплака.
— Ето ти идея за разказ или роман. А може и филм да стане.
— Това е историята за нас. Историята, в която сме затънали до гуша и не можем да се измъкнем, освен ако…
— Освен ако?
Тя стана и припряно закрачи из стаята, после замря, загледана в обсипаното със звезди небе.
— Онова, което го прави толкова лошо, е, че Боб започва да се отнася с мен по начина, по който го правеше преди. През последния месец той е толкова… чудесен, направо страхотен.
— О, Господи — въздъхна той и затвори очи.
— Да. О, Господи.
Настъпи продължителна тишина.
— Ана също се промени към добро — най-сетне каза той.
— О, Господи — отново възкликна тя и на свой ред затвори очите си. След това ги отвори и отново загледа звездите. — Помниш ли старата поговорка? „Ако желанията бяха коне, просяците щяха да са ездачите“?
— Объркваш ме за трети или четвърти път за последните няколко минути.
Тя коленичи на пода пред него, хвана ръцете му и го погледна в очите.
Комментарии к книге «Трансплантация на сърце», Рей Бредбъри
Всего 0 комментариев