«Строфи, съчинени по време на буря»

Джордж БайронСтрофи, съчинени по време на буря Студен е Вихърът в нощта,де Пинд се извишава.С потоци яростна воданебето отмъщава.Водач ний нямаме със нас,надежда не остана.И светне ли се — виждам азнавред златиста пяна.Да бе там хижичка поне,което зърнах горе,как спрели бихме ний — но не!Било то гроб съборен.Дочувам повик уморенсред водната лавина.Другарят ми зове до мендалечната родина.В миг изстрел! Пак!… Какво е туй?За нас ли да подскаже?Наблизо някой да ни чуй,подслон да ни покаже?Но кой в такава нощ би смялда търси път опасен?Кой чул би нашия сигналсред грохота ужасен?Та всеки ще се двоуми,дори в земя позната,и ще помисли, че гърмиразбойник в планината…А тук бучи, фучи, ръмживред вятърът бездомен —и все пак още ме държиедин-едничък спомен,дорде се блъскаме без пъткрай пропасти отвесни,доде стихиите реват,о, Флоренс мила, де си?Дано не си в морето пак,отдавна ти отплува!Дано над мене само в мраквихрушка да бушува!Сироко духаше от юг,простих се с твоите устни,а корабът със скърцащ звукпо път пенлив се впусна.И на Испания брегатой стигнал е със дните,че тежко би било сегада страдаш сред вълните,и както тук, в тъма и страх,пак моят дух се връщав ония дни на волен смяхи волен, те прегръща,дали над бялата стенасега не се навеждаш —цял Кадис е във светлина —и залива поглеждаш,и виждаш островите тук,и пясъка пак галиш,усмихваш се на всеки друг,за мен с въздишка жалиш?А щом ти кажат в тоя час,че пак си побледняла,че скръб те мъчи с тайна власт,сълза че си проляла —отблъскваш с весело лицешегите ми нескромнии неусетно спомняш всетоз, който ще те помни.Така, макар далеч от теб,през тъмни небосклони,през планини и бяс свирепдушата ми те гони.1809 Информация за текста

© Цветан Стоянов, превод от английски

George Byron

1809

Сканиране: NomaD, 2008

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев