Събуди се, прииска му се да каже. Зная, че си щастлива. Сега ти трябва да го откриеш. Събуди се.
Посегна да докосне бузата й, но отдръпна ръка. Клепачите й помръднаха. Устата й се отвори.
Той бързо легна, сви се в своята половина на леглото и зачака.
След дълго чакане я чу да сяда. След това, сякаш ударена, тя възкликна нещо, изплака, посегна към него, докосна го, видя, че спи, и остана седнала, откривайки онова, което той вече знаеше.
Той я чу как стана и изтича през стаята, подобно на копнееща да отлети птица. Приближи се до него, целуна го по бузата, отдалечи се, пак се върна, целуна го отново, тихо се засмя и бързо отиде до дневната. Чу я да набира междуградски разговор и здраво стисна клепачи.
— Робърт? — най-сетне се разнесе гласът й. — Боб? Къде си? Ама че съм глупава! Знам къде си. Робърт. Боб, Господи, мога ли да дойда, ще ме чакаш ли? Днес, следобед или довечера? Да? Става ли?… Какво е станало с мен ли? Не зная. Не питай. Мога ли да дойда? Да? Кажи „да“!… О, страхотно! До скоро!
Чу се звук от затваряне на телефона.
След малко я чу как издухва носа си, после влезе в стаята и седна в леглото до него заедно с първите слънчеви лъчи. Той хвана ръката й и прошепна:
— Нещо е станало.
— Да.
— Желанието. Сбъднало се е.
— Невероятно, нали? Невъзможно, но все пак стана! Защо? Как?
— Защото и двамата вярвахме — тихо каза той. — Пожелах ти го с цялото си сърце.
— И аз на теб. Господи, не е ли чудесно? И двамата успяхме да променим всичко само за една нощ! Иначе щеше да е ужасно. Ами ако само единият се беше променил?
— Наистина ужасно — призна той.
— Дали наистина е чудо? Дали сме пожелали достатъчно силно, че някой, нещо или Бог, ни е чул и ни е върнал нашата стара любов, за да ни стопли и да ни каже да сме добри, защото може никога друг път да нямаме такава възможност? Как мислиш?
— Не зная. А ти?
— Или просто скритите ни същности са разбрали, че е настъпило време и двамата да се обърнем и да си тръгнем?
— Знам само, че преди малко те чух да говориш по телефона. Когато тръгнеш, ще се обадя на Ана.
— Ще го направиш ли?
— Ще го направя.
— Господи, толкова се радвам за теб, за мен, за нас двамата!
— Хайде, тръгвай. Бягай. Изчезвай. Отлитай обратно към къщи.
Тя скочи, започна трескаво да си оправя косата и се отказа със смях.
— Не ми пука дали изглеждам ужасно…
— Прекрасно — поправи я той.
Комментарии к книге «Трансплантация на сърце», Рей Бредбъри
Всего 0 комментариев