«Желязната печка»

Живял някога един принц, който бил омагьосан от зла вещица. Той бил затворен в желязна печка сред гората и никой не можел да го освободи.

Веднъж, като се разхождала в гората, царската дъщеря се загубила. Три дни се лутала, но не успяла да намери пътя към двореца. Накрая видяла желязната печка и щом приближила, от нея се чул глас:

— Коя си ти и къде отиваш?

— Загубих се в гората и не мога да намеря пътя — отговорила тя.

— Аз ще ти помогна да намериш пътя, ако ми обещаеш да направиш това, за което ще те помоля. Аз съм син на могъщ цар и искам да се ожениш за мен.

Принцесата се изплашила и не знаела какво да прави, но понеже искала да се прибере вкъщи, се съгласила да се омъжи за царския син.

— Трябва да дойдеш тук отново — казал омагьосаният принц. — Ще донесеш нож и ще издълбаеш дупка в печката.

В този миг пред принцесата се появил някакъв човек, който я повел през гората и й показал пътя към двореца.

Като видял любимата си дъщеря, царят много се зарадвал, ала принцесата се натъжила и казала:

— Мили татко, в гората видях една желязна печка, в която е затворен царски син. Той обеща да ми покаже пътя, ако се омъжа за него. Аз се съгласих, защото нямаше да мога да се върна в двореца.

Царят се изплашил и заповядал на дъщерята на мелничаря да отиде в гората вместо принцесата. Дали нож на момичето и го завели при желязната печка. То дълбало цял ден и цяла нощ, но не успяло да пробие дупка. Щом се съмнало, от печката се чул глас:

— Струва ми се, че вече се зазорява.

— Да — отговорило момичето, — и на мен така ми се струва, защото чувам, че мелницата работи.

— Значи ти си дъщерята на мелничаря. Върви си и кажи на царската дъщеря да дойде.

Момичето отишло в двореца и казало на царя:

— Царю, този, който е затворен в печката, каза, че в гората трябва да отиде царската дъщеря.

Тогава царят заповядал да изпратят една свинарка. Завели свинарката при желязната печка. Тя дълбала цял ден и цяла нощ, но не успяла да пробие дупка. Щом се съмнало, от печката се чул глас:

— Струва ми се, че вече се зазорява.

— Да — отговорила свинарката, — и на мен така ми се струва, защото чувам, че свинете грухтят.

— Значи ти си свинарка. Върви си и кажи на царската дъщеря да дойде. Ако не дойде, цялото царство ще бъде опустошено.