«Денят на второто рождение»

„Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят написаното в него, защото времето е близо.“

До 1990 г. не вярвах в съществуването на живот и разум извън нас. Бях сигурна, че онези, които говорят за необичайни явления и невидими гласове, са с отклонение от нормалното. Не вярвах, че петричката ясновидка Ванга може да има знание за събитията, които са се случили или ще се случат, без тя да е техин свидетел — откъде ще ги гледа? Как да повярва човек в добрите чудеса и любовта на Твореца, като вижда околния свят, изпълнен с болести, конфликти, войни, егоизъм?… Въпреки това през 1992 г. реших да търся Христос — тук, там, където говорят и вярват в Него; при онези, които очакват да получат помощ или откровение свише… През есента ме приеха в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и само след месеци започнах да чувам край себе си гласове от невидимото. Как да споделя с ближните си, щом вече бях сигурна, че необичайните явления са плод на болестен човешки разум? Нещо повече: открих бързо, че гласът, който говори, знае какво се случва навсякъде, по всяко време; знае всички значителни и маловажни събития. Понякога личното ми очакване се различаваше от неговото предупреждание, затова изговарях на глас: „Ти си лукав лъжец!“… Но в крайна сметка по-вярната информация оставаше онази, съобщена от него.