«Леденият сфинкс»

Той беше дебел висок американец, който вече петдесет години живееше в Кристмас Харбър и притежаваше единственото ханче в цялото пристанищно градче.

— Да, наистина е така, мистър Аткинс, признавам това, но моля ви, не се обиждайте от отговора ми.

— Ни най-малко — отговори добрякът. — Но почакайте малко… Зимата тази година беше мека… Скоро в открито море, на изток или на запад, ще се покажат кораби, понеже сезонът за риболов вече наближава.

— Чул ви Господ, мистър Аткинс, и дано той докара благополучно кораб… брига „Халбран“…

— Капитан Лен Гай — отвърна моят хазяин. — Той е порядъчен моряк; макар и да е англичанин — навред има добри хора! Той си попълва провизиите от моя дюкян.

— Вие предполагате, че „Халбран“…

— Ще се покаже след не повече от седмица пред нос Франсуа, мистър Джорлинг. В противен случай ще започна да мисля, че капитан Лен Гай вече не съществува, а няма ли го капитан Лен Гай, значи че „Халбран“ е потънал с всичките си снаряжения между Кергелените и нос Добра Надежда!

След това той направи един красноречив жест, който означаваше, че подобна случайност е немислима и се отдалечи.

Впрочем, аз се надявах, че предвижданията му скоро ще се сбъднат, понеже времето наистина ми се беше сторило много дълго. Ако можеше да му се вярва, бяха се появили вече признаците на затоплянето — затопляне за тези места, разбира се. Географската ширина на главния остров е почти същата както тази на Париж в Европа и Квебек в Канада, но това няма абсолютно никакво значение. Става дума за южното полукълбо, а тук зимата е по-студена, отколкото в северното, а лятото — по-горещо. Зимният период на Кергелените е особено ужасен поради бурите и морето там е сковано от ледове в продължение на няколко месеца, макар средната температура да не е много ниска.

Освен това на островите Кергелен климатът е и влажен. През есента и пролетта много често, особено от север или от запад, връхлитат бури с град и дъжд. На изток небето е по-светло, въпреки че там светлината постоянно е наполовина замъглена.

И ето, след двумесечно пребиваване на архипелага Кергелен, аз чаках само случай да си отида с брига „Халбран“, чиито качества толкова ми хвалеше през цялото време моят ентусиазиран хазяин.