«Леденият сфинкс»

Близо три хиляди километра ни деляха от най-близката земя, а зимата продължаваше вече цял месец.

Даже Хърлихърли започна да се съмнява в покровителството на съдбата, за което досега ни говореше…

На 6-и април свърши последната ни храна. Вятърът ставаше по-силен и всеки миг някоя грамадна вълна заплашваше да залее лодката.

— Кораб! — изведнъж се провикна боцманът.

Това беше „Тасмания“, тримачтов американски кораб от Чарлстоун, на който ни приеха сърдечно и приятелски.

Нашето последно пътуване завърши бързо и благополучно. След 15 дни „Тасмания“ хвърли котва в Мелбърн и там на оцелелите членове от нашия екипаж бе дадена напълно заслужена от тях премия.

Така се свърши пълната с приключения необикновена експедиция, която струваше, за жалост, толкова много жертви!

Артър Пим, героят, прославен от Едгар По, показа пътя… Нека други последват нашия пример и се опитат да изтръгнат от ледения сфинкс всички тайни на тази тайнствена Антарктида!

© 1897 Жул Верн

© 1992 Севдалина Банова, превод от френски

Jules Verne

Les sphinx des glaces, 1897

Сканиране: Светослав Иванов, 2008

Разпознаване и редакция: BHorse, 2008

Издание:

Жул Верн. Леденият сфинкс

Първо издание

ISBN 954–8004–28–3

Превод: Севдалина Банова, 1992

Художник на корицата Димитър Стоянов

Редактор: Захари Омайников

Издава: „Абагар холдинг“ ООД

Печат: ДФ „Абагар“, В. Търново

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9514]

Последна редакция: 2008-11-19 14:30:00

1 морска миля е равна на 1852 м.

Морският възел е равен на 1,852 км.ч.