«Леденият сфинкс»

Веднъж ми се случи да присъствам на отлитането на един албатрос, когото пингвините изпращаха с отчаяни крясъци като приятел, който вероятно ги напускаше завинаги. Тези могъщи птици могат да прелетят разстояние от 800 км, без да си починат нито минута и с такава бързина, че за това са им нужни само няколко часа.

Албатросът седеше неподвижно на високата скала, от едната страна на залива на Кристмас Харбър, и гледаше прилива, който яростно се удряше в скалите на брега.

Изведнъж птицата разпери грамадните си криле, подви крака, протегна напред глава, подобно на водорез на кораб, и се издигна нагоре, надавайки рязък вик… След няколко минути албатросът вече приличаше на черна точка във високите въздушни слоеве, а след това съвсем изчезна зад мъгливата завеса на юг.

Вместимост триста тона, наклонени мачти, позволяващи движение по посока на вятъра, бърз ход — такъв беше бригът „Халбран“, който се очакваше в Кристмас Харбър.

Екипажът се състоеше от капитан, помощник-капитан или лейтенант, боцман, готвач и осем моряци — или всичко дванадесет души, съвсем достатъчно за управление на бриг. Конструкцията беше здрава и същевременно специално приспособена за пътуване по океана между четиридесетия и шестнадесетия паралел. С една дума, бригът „Халбран“ беше кораб, който правеше чест на корабостроителниците на Биркенхенд. Всички тези сведения ми съобщи, разбира се, пак мистър Аткинс и при това подкрепи думите си с безброй похвали.

Капитан Лен Гай от Ливърпул беше и собственик на три пети от „Халбран“, който командваше вече около шест години. Той търгуваше в южните морета на Африка и Америка, като плаваше от един остров до друг и от континент до континент.

Целият екипаж наброяваше само дванадесет души, понеже бригът беше изключително търговски кораб. В заключение научих още, че „Халбран“ може да не се бои нито от нападение на пирати, които по това време все още върлуваха из тези места, нито от кръвожадните туземци на някои архипелази: четири оръдия, приличен запас от гюлета и картеч, цял склад от бъчвички с барут, пушки, револвери, карабини и абордажни мрежи — всичко това му осигуряваше почти пълна безопасност. Освен това дежурните, макар да дремели понякога на поста си, но само с едно око.

Сутринта на 7-и август, докато лежах в леглото си в полудрямка, ме разбудиха силните викове на моя хазяин, който едновременно с това безпощадно удряше по вратата с юмруци.

— Мистър Джорлинг, събудихте ли се?