«Млякото на смъртта»

Най-големият се прибрал, решен с нищо да не се издаде пред своята, защото му били дотегнали ласките й и отмилял натежалият стан. Но той си имал слабост: говорел насън. Тази нощ налятата матрона не склопила очи, мъчела се да разбере с какво не е угодила на своя стопанин. По някое време мъжът й се завъртял в постелята и тя го чула да проговаря:

— Блажена душо моя, най-сетне овдовяла… О, каква радост, веднъж онази черната да потъне в кулата…

И само най-малкият се върнал в шатрата си блед и посърнал, като човек, срещнал по пътя Смъртта, поела на жътва с коса на рамо. Той целунал детенцето си в ракитовата люлка, прегърнал младата си невяста и цяла нощ тя го слушала как хлипа на сърцето й. Но не го попитала за мъката му, защото нямала обичай насила да тегли думите от устата му, а и не й трябвало да знае откъде идва болката му, за да се опита да я утеши.

На другата сутрин тримата братя нарамили лизгарите и чуковете си и се запътили към кулата. Жената на втория брат напълнила кошника си с пране и паднала на колене пред жената на най-стария.

— Сестро, мила сестричке — проплакала тя, — на мен ми е редът днес да нося храна на мъжете, но моят ми се закани на място да ме остави, не му ли опера белите ризи. Цял кошник съм напълнила.

— Сестро, мила сестричке — отвърнала жената на най-стария брат, — да ида да занеса храна на мъжете, но тази нощ дявол ми влезе ей в този зъб… Олеле, от болка не мога да мръдна…

И тя пляснала с ръце и повикала жената на най-малкия брат скоро да дойде.

— Жено на най-малкия ни девер — казала тя, — скъпа невясто на нашето братче, иди наместо нас да отнесеш ядене на мъжете, защото пътят е дълъг, нозете ни са морни и не сме млади и чевръсти като теб. Иди, агънце, а ние ще напълним кошницата със сладки гозби, та мъжете ни отдалеч да се засмеят, като те видят, че идеш да ги нахраниш.

И сложили в кошницата варена с мед риба от езерото, пълнена с коринтски стафиди, оризови сърми, увити в лозов лист, овче сирене и симид със солени бадеми. Грижовно предала младата невяста малката си рожба в ръцете на двете зълви и тръгнала по пътя с кошницата на главата и с участта си на шията, като невидима свята муска, върху която сам Господ Бог бил белязал каква смърт й е отредил и кое място в небесата си.