«Млякото на смъртта»

Стигнала до гърдите й стената. Тогава тръпка разтърсила младата жена от глава до пети и очите й се вдигнали, все едно скръстени за молитва ръце:

Девери мои — проплакала тя, — не над мен се смилете, а над покойния си брат, за рожбата ми помислете, не я оставяйте да погине от глад. Не ми зазиждайте гърдите, тъй направете, че ненките ми изпод везаната риза да могат да излизат и отзаран, по пладне и вечер носете тук детенцето ми. Капчица живот да ми остане, в бозките ми ще слезе, за да храни рожбата ми, а когато млякото пресъхне, то ще суче душата ми. Смилете се, братя проклети, и ако тъй сторите, лоша дума няма да чуете от мен и моя мил стопанин, когато дойде време да се видим пред Господа Бога.

Трогнали се братята и пропуснали два реда тухли на височината на гърдите й. Тогава младата невяста промълвила:

— Братя мили, наредете тухли пред устата ми, защото целувка от мъртвец е страшна за живите, но оставете пролука пред очите, та да гледам моята рожба, докато суче.

Така направили, оставили пролука за очите й. На мръкване, когато станало време за кърмене, донесли детето по прашния друм между двата реда дървета, изгризани от козите, и мъченицата радостно го позовала и благословила двамата братя. Млякото потекло като река от коравите топли гърди и когато детето, къс от нейното сърце, се отпуснало и притихнало, тя му запяла иззад дебелия зид. После им казала да го отнесат в стана да спи, но цялата нощ гальовната й песен се издигала под звездите и този далечен глас унасял сукалчето. На другия ден вече не запяла и само тихичко попитала как е спал малкият. След това гласът й вече не се чул, но тя още дишала, гърдите й не спирали да се повдигат в килията си. След още няколко дена и дъхът й се изгубил като гласа, но макар гърдите й да не помръдвали, животворните им извори не пресъхвали и, притиснато към тях, детето още се заслушвало в сърцето й. После и това сърце, което тупкало с живота, разредило ударите си. Очите й помръкнали и съвсем угаснали, като отраженията на звезди в източена щерна, през процепа се белнали две ябълки, които вече не гледали небето. И те изтекли, а на тяхно място зейнали черни дупки със Смъртта на дъното, но младата гръд си оставала налята и две години още сутрин, по пладне и на свечеряване чудната млечна река потичала, докато детето не се отбило самичко.