«Дете на Божието чудо»

Беше последния ден от престоя в почивната станция, където се бяха събрали за молитвени срещи хора с физически увреждания. Някои от тях — в инвалидни колички, други се движеха, накуцвайки от ранна възраст, трети — незрящи. Този дом не беше от обичайните за лечение и рехабилитация. Петдесетте човека от християнското сдружение, които четвърта година се събираха тук, два пъти на ден призоваваха Бог в молитвите си. Те вярваха от цяло сърце, че Той може да извърши целебно чудо, което медицината не е в състояние да постигне. Тази година някои признаваха, че са получили облекчение след молитвите миналата година, други сведетелстваха, че душата им се чувства спокойна и в оковите на плътта; една жена с епилепсия, повярвала на това място, каза, че от тогава не е получавала припадъци и вярваше, че в това е й помогнал Христос!

В стаята на двете незрящи момичета Иси и Лили се бяха събрали още пет девойки от различни стаи: три бяха с леки увреждания на тялото, другите гостенки също не виждаха. След час автобусът за отпътуване щеше да бъде пред входа на станцията, затова домакините тук с опипване събираха малкото си багаж, а гостенките бяха дошли, за да разменят взаимно адресите си. Духът на приятелство и обич бяха създали чувство за близост, което никой не искаше да прекъсне в бъдеще. Така беше всяка година. Ема, около 30 годишна, която леко накуцваше от локсация на тазобедрената става още при рождението й, записа адресите на трите момичета в стаята и се обърна към незрящата:

— Иси, кажи ми твоя телефон и адрес, защото искам да се видим отново.

На 38 години, неомъжена, девойката продиктува домашния телефон и адрес, а Ема я попита:

— Всички те наричаме Иси. Всъщност какво е името, което би трябвало да напиша на пощенския плик?

— Исля Алиева — отговори точно Иси.

— А, ти се туркиня? — не скри изненадата си Ема.

— Да…Всъщност не съм, аз съм християнка, винаги ми е трудно да обяснявам това — тя излезе бързо от стаята. Не се разбра дали наистина искаше да провери в гардероба за забравени дрехи или не искаше да говори повече за разликата между националност и вяра. Като се върна след минута Ема отново отиде до нея, положи ръката си на раменете й и попита: