«Млякото на смъртта»

И вечер, всеки от тримата гледал да седне колкото може по-далеч от огъня, уплашен другите да не го издебнат мълчешката изотзад и да хвърлят чувал върху сянката му, за да я отмъкнат полуудушена, като черен гълъб. Стръвта им за работа се топяла и вече не от умора, а от страх избивала пот по челата им. Накрая най-големият извикал другите двама и им казал:

— Братя мои, братя по кръв, по мляко и по купел, ако не довършим калето, турците пак ще изпълзяват в тръстиките по бреговете на това езеро. Ще насилват нашите ратайкини, ще пепелят из нивята ни надеждата за хляб, ще разпъват аргатите ни на плашилата между фиданките, за гощавка на гарваните. Братя мои, ние имаме нужда един от друг и не е било детелината сама да скъса някое от трите си листа. Но всеки е с млада и права невяста, чиито плещи и източени шии не се превиват под товар. Да не решаваме нищо сами, братя мои, да оставим Случая, божието чучело, да реши. Утре на зазоряване ще вградим в темела на кулата онази, която дойде да ни донесе храна. От вас искам, братя, само една нощ да държите устите си заключени и да не плачем и да не пъшкаме много върху гърдите им — нали всяка от тях ще е с късмета си.

Лесно му било да говори, защото скришом мразел младата си жена и искал да се отърве от нея, да я смени с една хубава рижа гъркиня. Вторият нищо не рекъл, защото веднага си наумил, щом се върне, да предупреди своята, и само най-малкият се обадил — бил от онези, които държат на думата си. Ала после се засрамил от куража на батковците си, готови да се отрекат от най-милото заради общото, и лесно го склонили да обещае, че ще мълчи тази нощ.

Прибрали се в стана по онова време, когато духът на погасналата светлина още се носи над полето. Вторият брат дръпнал начумерен завесата на шатрата и извикал на жена си да му събуе чизмите. Щом тя се свела пред него, той запратил ботушите в лицето й и троснато изръмжал:

— Цяла седмица една и съща риза нося, неделя иде, а нямам с какво да се пременя. Проклета повлекано, утре по тъмно да идеш на езерото и до тъмно да не си се върнала — цял ден ще бухаш и ще плакнеш. Крачка да си мръднала, на място оставаш!

И младата булка, разтреперана като лист, обещала целия ден да пере.