«Крадец във времето»

Обвиняваха го в кражба. Дори и наистина да бе виновен, какво би могло да го накара да извърши подобно нещо?

Какво му се бе случило в бъдещето?

— Ще ходиш ли на ралито? — попита единият полицай другия.

— Защо не? В неделя е, нали?

Не даваха пет пари за него. Когато Виглин се върне, щяха да му закопчаят белезниците и да го замъкнат в първия сектор на бъдещето. Щяха да го осъдят и затворят в килия.

И то заради престъпление, което все още не бе извършил.

Взе решение бързо и веднага го приведе в действие.

Изпъшка:

— Призлява ми — и започна да се свлича от стола.

— Внимавай! — извика едното ченге. — Може да има пистолет!

Скочиха към него и оставиха машината на времето на канапето.

Елдридж се шмугна покрай тях и се хвърли върху нея. Въпреки бързината, успя да съобрази, че първият сектор няма да му се отрази здравословно, така че преди полицаите да го спипат, натисна бутона с надпис „Сектор 2“.

В същия миг всичко потъна в тъмнина.

Когато отвори очи, видя, че е затънал до глезените в локва кална вода. Намираше се в някаква нива, на двайсетина метра от път. Въздухът беше топъл и влажен. Стискаше машината на времето под мишница.

Намираше се в Сектор 2 от бъдещето, но не се чувстваше никак развълнуван.

Излезе на пътя. От двете му страни се простираха оризища, с наболи зелени стъбла.

Ориз? В щата Ню Йорк? Спомни си, че в неговия сектор от времето се говореше за предстояща промяна в климата. Смяташе се, че умерените зони в недалечно бъдеще ще станат много по-топли, дори тропически. Бъдещето, в което се намираше, изглежда доказваше тази теория. Вече бе плувнал в пот. Земята беше влажна, като че ли наскоро бе валял дъжд, а небето бе ярко, безоблачно синьо.

А къде бяха полските работници? Присви очи заради увисналото точно над главата му слънце и разбра.

Следобедната дрямка, разбира се. В този климат…

На половин миля напред по шосето видя постройки. Изчисти калта от обувките си и тръгна нататък.

А какво щеше да направи, когато стигне? Как щеше да разбере какво му се е случило в Сектор 1? Не би могъл да отиде при някого и да каже: „Извинете, господине, аз съм от 1954-а година, може би сте чували за нея. Струва ми се, че…“

Не, това беше глупаво.