«Крадец във времето»

Всичко беше ясно. Елдридж се засмя, извади едно огледало, подаде й го. Чувалът връчи на едрия. Изпълнено с радост, момичето направи с веждите и косата си това, което правят всички жени, когато видят отраженията си.

— Да се прибираме у дома, скъпи.

Не знаеше името й, но я харесваше. Много. Но, всъщност това беше съвсем естествено.

— Боя се, че не мога в момента — каза той и погледна часовника си. Бе минал почти половин час. — Преди това трябва да направя нещо. Ще се върна веднага, не се тревожи.

Тя се усмихна слънчево.

— Няма да се тревожа. Обеща да се върнеш и се върна. Донесе огледалата, семената и картофите.

Целуна го. Той се ръкува с околните. Донякъде това символизираше пълния кръг, който използваше Алфредекс, за да обори парадоксите във времето.

Натисна бутона на машината и го обгърна познатата тъмнина.

Бе престанал да е Елдридж 2.

От този момент нататък той беше Елдридж 1 и знаеше съвсем точно къде отива, какво смята да направи и какво му е необходимо, за да го направи. Всичко го водеше тук, към това момиче и това място, вече нямаше съмнение, че ще се върне тук и ще изживее живота си с нея, с добрите съседи, с книгите и музиката, в покой и радост.

Беше чудесно да знае, че всичко ще свърши точно така, както винаги бе мечтал.

Дори изпитваше благодарност към Виглин и Алфредекс.

© 1954 Робърт Шекли

© 1996 Владимир Германов, превод от английски

Robert Sheckley

A Thief in Time, 1954

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

„Мириам“ ЕООД, София, 1996

ISBN: 954-584-186-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8955]

Последна редакция: 2008-08-26 15:30:00