«Крадец във времето»

— Престъпленията не носят полза на никого — каза Виглин. — Арестувайте този крадец!

За миг приятната колежанска стая на Елдридж с репродукциите от Гоген, с разхвърляните книги и грамофонни плочи, с рошавото червено килимче сякаш се завъртя в кръг. Елдридж премигна няколко пъти с надеждата, че му се привиждат разни неща заради умората в очите. Или — още по-добре — заради това, че сънува.

Но Виглин все още беше пред него, отчайващо материален.

Единият полицай извади белезници и тръгна напред.

— Чакайте! — извика Елдридж и се облегна на бюрото, за да намери опора. — За какво изобщо става дума?

— Ако настояваш на официално обвинение, ще го получиш — отговори Виглин, прокашля се и продължи: — Томас Елдридж, през март 1962 година вие изобретихте машината за пътуване „Елдридж“. След това…

— Един момент — възнегодува Елдридж. — В случай, че не знаете, все още не е 1962 година.

Виглин го изгледа ядосано.

— Не се заяждай. Ти ще изобретиш машината през 1962 година, ако предпочиташ да се изразя така. Всичко е въпрос на отправна точка във времето.

Елдридж не успя да възприеме последното веднага.

— Искате да кажете, че… че сте от бъдещето?

Единият полицай сбута другия и възкликна възхитено:

— Какъв актьор!

— По-добър е от обикновените.

— Разбира се, че сме от бъдещето — каза Виглин. — Откъде другаде може да сме? През 1962-а година ти изобрети или ще изобретиш машината „Елдридж“, с която пътуванията във времето станаха възможни. С нея отиде в първия сектор на бъдещето и там те посрещнаха с най-големи почести. После премина през трите сектора на Цивилизованите времена, за да четеш лекции. Превърна се в герой, Елдридж. В идеал. Малките деца искаха да станат като теб, когато пораснат. — Виглин продължи дрезгаво: — Ти ни измами. Неочаквано и предумишлено, открадна известно количество ценности. Ужасяващо! Никога не сме те подозирали в престъпни наклонности! Когато се опитахме да те арестуваме, ти изчезна.

Виглин направи пауза и разтри уморено челото си.

— Бях твой приятел, Том. Бях първият човек, когото срещна в първи сектор. Доста пиене пресушихме заедно. Аз ти уредих да четеш лекциите. За благодарност, ти ме ограби.

Изражението му стана ледено.

— Полицаи, арестувайте го.