«Крадец във времето»

Елдридж се озърна и видя, че едно очилато момиченце на около осем години го гледа от другия край на рафтовете с книги. Продължи да чете.

Втората глава беше озаглавена „Непарадоксът на времето“. Прегледа я набързо. Авторът започваше с класическия парадокс на Ахилес и костенурката и го оборваше с помощта на интегралното смятане. Като вземаше всичко това за логическа основа, той разглеждаше така наречените „парадокси на времето“ — да убиеш пра-прадядо си, да срещнеш сам себе си и така нататък. Според автора тези парадокси не струваха повече от древния си събрат и бяха плод на фантазията на автори, които обичат объркванията.

Елдридж не разбра сложната символна логика на тази глава, което го смути, защото го цитираха като най-голям авторитет по въпроса.

Следващата глава се наричаше „Падението на могъщия“. В нея се разказваше как в Сектор 1 Елдридж срещнал Виглин, собственик на голям магазин за спортни стоки. Станали много добри приятели. Търговецът взел срамежливия млад гений под крилото си, уредил му да изнася лекции и така нататък. После…

— Извинете, господине — каза женски глас. Елдридж вдигна поглед от книгата. Слабата библиотекарка бе застанала пред него. До нея беше очилатото момиченце, което се усмихваше доволно.

— Да? — попита той.

— В нашата библиотека не е позволено да влизат пътуващи във времето — обясни библиотекарката строго.

Разбираемо е, помисли си Елдридж. Така всеки би могъл да грабне един наръч ценни книги и да изчезне без следа. Вероятно не ги пускаха и в банките.

Лошото беше, че не искаше да остави томчето, което държеше.

Усмихна се, посочи с пръст ухото си и продължи да чете.

Оказваше се, че младият Елдридж бе позволил на Виглин да се грижи за всичките му договори и документи. Един ден с изненада открил, че е продал изключителните права върху машината на времето на Виглин срещу неголяма сума. Елдридж завел дело в съда. Съдът не признал претенциите му. Обжалвал решението. Огорчен и без пукната пара, Елдридж решил да стане престъпник и откраднал от Виглин…

— Господине! — каза настоятелно библиотекарката. — Независимо дали сте глух, трябва да напуснете незабавно. Иначе ще повикам охраната.

Елдридж остави книгата, промърмори: „Издайничка“ на малкото момиченце и излезе от читалнята.

Сега знаеше защо Виглин толкова държеше да го арестуват. Делото още не беше приключило и ако го вкараше зад решетките, шансовете да го спечели нарстваха значително.