— Момент. — Регенераторът помълча няколко минути. После колебливо проговори: — Това без съмнение е доста необикновен случай.
— Наистина ли? — доволно попита Казуел.
— Да. Коефициентите като че ли… Не съм съвсем сигурен… — Механичният глас на машината отслабна. Контролната лампичка започна да примигва и намали силата на светенето.
— Хей, какво става?
— Объркване — отговори машината. — Разбира се — сега гласът й отново стана стабилен. — Необикновената природа на симптомите не би трябвало да обърка една напълно компетентна терапевтична машина. Колкото и да е странен някой симптом, той не е нещо повече от точка, показател за душевна тревога. И всички симптоми могат да бъдат отнесени към широката гама на доказаната вече теория. След като теорията е ефективна, симптомите да намерят своето място в нея. Ще работим на основата на това твърдение.
— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш? — попита Казуел, който вече се чувстваше леко замаян.
Машината изпращя и контролната й лампичка блесна.
— Механотерапията днес е точна наука и не допуска съществени грешки. Ще продължим с тест за думи, предизвикващи определени асоциации.
— Давай — каза Казуел.
— Къща?
— Дом.
— Куче?
— Котка.
— Флифл?
Казуел се поколеба, опитвайки да си обясни значението на думата. Звучеше му доста по марсиански, но можеше да бъде и венерианска или даже…
— Флифл? — повтори регенераторът.
— Марфуш — отвърна Казуел, който си измисли тази дума в момента.
— Звучен?
— Сладък.
— Зелен?
— Майка.
— Танагойес?
— Потомотонга.
— Аридес?
— Нексотесмодрастика.
— Чтиснохелгнотесес?
— Ригамару латасентрикпропатрия — върна му го Казуел. Беше съчетание от звуци, с което просто се възгордя. Обикновеният човек даже би могъл и да ги произнесе.
— Хммм — каза регенераторът. — Шаблонът съвпада. Винаги е така.
— Какъв шаблон?
— Вие сте класически случай на фимско желание, усложнено от силни дуаркски стремежи.
— Така ли? Пък аз си мислех, че е мания за убийство.
Комментарии к книге «Грешно лекарство», Димитрова
Всего 0 комментариев