— Хаскинс, казах ти! Не може да не съм ти казал! Мострата на регенератора беше модел за марсианци! За механотерапия на марсианци!
— О! — стресна се Хаскинс. Замисли се за момент. — О!
Господин Фолънсби гледаше продавача си мрачно.
— А това всъщност има ли значение? — попита бързо Хаскинс — Машината не може да дискриминира расите. Аз мисля, че тя би трябвало да лекува мания за убиване, дори и пациентът да не е марсианец.
— Марсианската раса не изпитва никога желание да убива. Марсианският модел регенератор няма даже и да разбере за какво става дума. Естествено, той ще го лекува. Трябва да го лекува. Но какво всъщност ще лекува?
— О! — отново произнесе Хаскинс.
— Този нещастник трябва да бъде спрян преди… Казахте мания за убиване? Нямам представа какво може да се случи! Бързо, какъв е адресът му?
— Ами той толкова бързаше, господин Фолънсби…
Началникът го изгледа с дълъг недоверчив поглед.
— Обади се в полицията! Свържи се с отдела по сигурността на Дженеръл Мотърс! Намери го!
Хаскинс хукна към вратата.
— Чакай! — изкрещя подире му шефът и грабна шлифера си. — Аз също идвам!
Елуд Казуел се върна в апартамента си с таксикоптер. Той постави регенератора в хола си близо до дивана и го огледа замислено.
— Този продавач беше прав — каза си след малко. — Той наистина отива на стаята.
В естетическо отношение регенераторът беше просто постижение.
Казуел му се възхищава още няколко мига, после отиде в кухнята и си приготви сандвич с пилешко месо. Изяде го бавно, като гледаше втренчено в една точка над и вляво от кухненския часовник.
Проклет да си, Магнесен! Мръсен, лъжлив, измамен враг на всичко почтено и честно на света…
Той измъкна револвера от джоба си и го постави върху масата. С изпънат показалец го побутна насам-натам.
Време беше да започне терапията.
Освен ако…
Казуел с уплаха установи, че не му се иска да загуби желанието да убие Магнесен. Какво щеше да стане с него, ако го няма това желание? Животът му щеше да загуби своя смисъл, целостта си, вкуса и красотата. Всъщност животът му ще стане доста тъп.
Освен това той си имаше и истинска причина да не обича Магнесен. Причина, за която даже не искаше да мисли.
Ирене!
Горкичката му сестра, прелъстена от изкусния и коварен Магнесен, а после изоставена от него. Каква по-добра причина може да има човек, за да вземе револвера и да…
После Казуел се сети, че няма сестра.
Комментарии к книге «Грешно лекарство», Димитрова
Всего 0 комментариев