— Клиентът каза, че е бил някога алкохолик. Сигурен съм, защото докато си говорехме, той първо се заинтересува от апарата за освобождаване от алкохолизъм на Ай Би Ем. Нали ви казах, че беше червенокос, а пък аз си имам теория за връзката между червената коса и алкохолизма. Изглежда…
— Отлично — прекъсна го Рат. — Алкохолизмът сигурно ще фигурира в досието му. Това доста стеснява кръга на търсенето.
Докато той набираше номера на „Ню Йорк Експрес“, изражението върху каменното му лице беше почти приятно.
Хубаво беше да установи, че човешко същество би могло все пак да запомни някаква важна информация.
— Но вие със сигурност си спомняте вашето горикае? — питаше регенераторът.
— Не — изморено отвърна Казуел.
— Разкажете ми тогава за младежкия си опит с торастрианския флип.
— Никога не съм имал такъв.
— Хммм. Блокировка — промърмори машината. — Възмущение. Угнетеност. Сигурен ли сте, че не си спомняте вашето горикае и какво е означавало то за вас? Това чувство е универсално.
— Не и за мен — отвърна Казуел и потисна една прозявка.
Сеансът по механотерапия продължаваше вече повече от четири часа и той го преценяваше като безполезен. Беше говорил доброволно за детството си, за майка си и баща си, за по-големия си брат. Но регенераторът го бе помолил да остави фантазиите. Отношенията на пациента с въображаеми родители или роднини, бе обяснил той, не вършат никаква работа и са от минимално значение от психологическа гледна точка. Важното са чувствата на пациента, независимо дали са открити или прикрити, към неговото горикае.
— Ох, виж какво ще ти кажа — замоли се Казуел. — Та аз даже не знам какво е това горикае.
— Разбира се, че знаете. Само трябва да си позволите да знаете.
— Не знам. Кажи ми.
— По-добре би било, ако вие ми кажете.
— Че как бих могъл? — ядоса се Казуел. — Аз не знам!
— А какво си представяте, че би могло да бъде горикае?
— Горски пожар — каза Казуел. — Таблетка сол. Шише денатуриран спирт. Малка отвертка. Познах ли? Тетрадка. Револвер…
— Тези асоциации са безполезни — увери го регенераторът. — Вашите опити за изреждане показват ясно подсъзнателния шаблон. Започвате ли да го различавате?
— Ама какво, по дяволите, е горикае? — изръмжа Казуел.
Комментарии к книге «Грешно лекарство», Димитрова
Всего 0 комментариев