— Наистина — съгласи се продавачът. — Това е само една моя теория. От опита, който съм придобил в магазина, съм разбрал, че червенокосите и русите са склонни към шизофрения, докато брюнетите имат предимно маниакално-депресивни страдания.
— Интересно. Отдавна ли работите тук?
— От седмица. Но ето, ние имаме точно това, от което се нуждаете, господине. — Той с обич погали една квадратна черна машина с хромирана рамка.
— Какво е то?
— Това, господине, е Рекс-регенератор, построен от Дженеръл Мотърс. Не е ли красив? Съчетава се с всякакъв тип мебелировка и се превръща в добре заредено с напитки барче. Вашите приятели, семейство, любими хора никога не биха предположили…
— А лекува ли мания за убиване? — попита Казуел. — Силна мания.
— Напълно. Не бъркайте този уред с малките десетамперови машини за лечение на неврози. Това е здрава, мощна машина със сила от двайсет и пет ампера за лечение на наистина сериозни болестни състояния.
— Точно това ми трябва — заяви Казуел с простима гордост.
— То ще ви оправи. Наистина е мощно! Снабдено е с усилени поглъщатели на топлина! Напълно изолирано! С обхват на чувствителност над…
— Вземам го — каза Казуел. — Ще платя в брой.
— Чудесно! Само да се обадя в склада и…
— И този става — настоя Казуел и извади портфейла си. — Имам нужда от него сега. Понеже искам да убия приятеля си Магнесен, а пък…
Продавачът се позасмя съчувствено.
— Сигурно не искате да направите това… Плюс пет процента данък продажби. Благодаря ви, господине. Вътре ще намерите подробна инструкция.
Казуел му благодари, вдигна регенератора с две ръце и побърза да излезе.
След като пресметна комисионата си, продавачът се усмихна на себе си и запали цигара. Удоволствието му бе развалено от шефа, едър мъж с пенсне на носа, който излезе от кабинета си.
— Хаскинс — каза той, — мисля, че ви помолих да се освободите от този неприятен навик.
— Да, господин Фолънсби, извинете — Хаскинс загаси цигарата си. — Веднага ще използвам деникотинизатора. Извърших изключително добра продажба, господин Фолънсби. Един от големите Рекс-регенератори.
— Наистина ли? — шефът бе впечатлен. — Не ни се случва често да… Почакайте! Да не сте продали мострата?
— Ами… боя се, че да, господин Фолънсби. Клиентът бързаше така ужасно, че… Има ли някаква причина да не…
Господин Фолънсби се хвана за главата с две ръце, като че ли искаше да си я изтръгне.
Комментарии к книге «Грешно лекарство», Димитрова
Всего 0 комментариев