«Грешно лекарство»

1602


11 страница из 16
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— Дървото, което ви е хранило по време на детството и пубертета, ако теорията ми по отношение на вас е вярна. Поради недоглеждане горикае не ви е захранило с необходимия имунитет против фимско желание. В резултат на това се е появил импулсът ви да причините принудително някому дуарк.

— Никакво дърво не ме е хранило.

— Не можете ли да си спомните усещането?

— Разбира се, че не. Защото никога не се е случвало.

— Сигурен ли сте?

— Напълно.

— Дори и капка съмнение ли не изпитвате?

— Не! Никакво горикае не ме е хранило. Виж какво, аз мога да прекъсна този сеанс по всяко време, нали?

— Разбира се — отвърна регенераторът. — Но в този момент не е препоръчително. Вие изпитвате яд, възмущение, страх. От общия ви безкомпромисен отказ…

— Глупости — каза Казуел и смъкна лентата от челото си.

Тишината беше прекрасна. Казуел се изправи, прозя се, протегна се и масажира тила си. Застана пред бръмчащата черна машина и я огледа продължително.

— Ти не можеш да ме излекуваш и от обикновена настинка — каза й той.

След това се поразходи вдървено из хола и се върна към регенератора.

— Загубен фалшификат! — извика той.

Отиде в кухнята и си отвори бутилка бира. Револверът му още беше върху масата и проблясваше с метала си.

Магнесен! Ти, неописуем, хитър развратник! Ти, дяволско изчадие! Ти, предателско чудовище! Някой трябва да те унищожи, Магнесен! Някой…

Някой ли? Самият той трябва да го направи. Само той познава бездънната поквара на Магнесен, неговата порочност и неприятната му страст към власт.

Да, това е негов дълг, помисли Казуел. Но странно, че осъзнаването не му донесе удоволствие.

Все пак Магнесен му беше приятел.

Той се изправи, готов за действия. Пъхна револвера в десния си джоб и погледна часовника в кухнята. Наближаваше шест и половина. Магнесен трябваше вече да си е вкъщи, да гълта вечерята си и да се хили на плановете си.

Това беше идеалното време да го хване.

Казуел се насочи към вратата, отвори я, тръгна да излиза и спря.

Една мисъл премина през ума му. Мисъл толкова силна и съществена, толкова всеобхватна, че го разтърси до дън душа. Казуел се опита отчаяно да се освободи от нея, но мисълта остана в съзнанието му.

При тези обстоятелства той можеше да направи само едно.

Върна се в хола, седна на дивана и постави лентата на главата си.

Регенераторът проговори.

— Да?

Комментарии к книге «Грешно лекарство», Димитрова

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства