«Стълба към небето»

Ранна утрин. В планината човек бързо се наспива. Времето тук тече по-бавно, защото дишането е по-бавно, до насищане и ако се опиташ да го направиш по-бързо ти се завива свят. Ето защо бавния, особен ритъм на всичко, дори и на стъпките са важни тук. Още е ранна пролет. В спалния чувал е топло от мен и от сънища, но ставам. Долу хижарката е запалила печката и върху нея къкри ароматен чай. Излизам навън. Земята диша и аз вдишвам от нейното издишване сутрешната мъгла. Тази мъгла е съставена от множество малки издишвания на всяка една тревичка, колко ли от тези мъглици вдишвам… много! Знам, че и аз издишвам. Цялото ми тяло го прави. Дори издишвам и последния сън от тази нощ — красиво-спокоен, почти детски сън и се сещам, че всички сънища тук са такива. Във въздуха витае един лек аромат, смесен с наситения — този на борова смола. Оглеждам се. Навсякъде до стената на хижата е израсъл здравец. Мъглата се спуска все по-ниско и по-ниско, обгръщайки каменните основи. Листата, на здравеца вече не се виждат. Остават да се люлеят високо само лилавите му камбанки, но това става само за миг. После отново се показват листата и между техните мъхчета сега блести по капка от влажното дихание на земята. Разбирам, че тревите в тази планина живеят в мир. Едните дишат, а другите пият от този дъх. Защо и при хората не е така. Нима не могат и те да се живеят по този начин.

В този момент я виждам. Тя прекосява поляната и тръгва към малкия уред за измерване на дъждовете. Не върви, а плува през мъглата. Не виждам нозете и, но знам, че те не стъпват върху земята. Дългата и коса е пусната, не виждам, но знам, че там, като утринна роса са се спрели малки капчици мъгла. Почти усещам дъха им — на капчиците и на косата. Едно тънко чувство за това, че не виждам, че не чувам, а че само дишам, ме изпълва. Усещам, че само с вдишване мога да чуя, да видя, да докосна. Затварям очи и вдишвам дълбоко. Разбирам, че точно този дъх, точно в този момент, е живота ми.

Отивам да пия чай. После стягам раницата си, натежала от мигове и тръгвам нагоре…