«Сърцебиене»

1734

Описание

Е, добре, в онази ранна утрин Амели Кукличката Щурм можеше и да не поглежда към мобилния телефон на своя любим. Можеше и да не прослушва пощенската му кутия. Но го направи. И чу нещо ужасяващо. След което заля скъпите му костюми с вино. Метна се на колата и пое накъдето й видят очите. Заедно с кучето и сломеното си сърце. Тя искаше отмъщение. А може би и секс. Освен това на другия ден ставаше на трийсет и две. Четирийсет и осем часа от живота на една жена, която най-после извърши това, което винаги е заплашвала, че ще извърши. «Нощна тарифа» (ИК «Колибри», 2005 г.) е първият роман на немската писателка и журналистка от списание «Щерн» Илдико фон Кюрти. Още в първите месеци след излизането си той оглави класациите за най-продавани книги в Германия. «Сърцебиене» категорично затвърди славата на авторката си и надмина по продажби първата й рожба, достигайки два и половина милиона екземпляра. «Какво значи „типично женско“?», пита Фон Кюрти и дава своите отговори с характерното си чувство за хумор. Като се започне от това, че посвещава книгата на личния си фризьор — един така...



1 страница из 151
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Илдико фон Кюрти Сърцебиене Събота, 5:30

Имам лош характер и хубава фигура. Както всяка сутрин, малко преди да отворя очи, благодаря на съдбата, задето съм такава, каквато съм. Както всяка сутрин се радвам на талантите, с които съм надарена.

Много съм добра в паркирането, но още по-добра съм, когато трябва да кажа «не». Вчера направо сразих едно досадно, свръхдебело женище, което се натискаше да се провре на щанда за сирена между мен и любимото ми «гауда лайт». Искам да кажа, че тя наистина не беше на ред и ме пререди. А пък е невъзможно да не бъда забелязана.

В момента съм в процес на раздяла с любовника си. Отегчава ме с безкрайното дърдорене за Холивуд, където снима първия си игрален филм. Не обичам мъже, които непрекъснато говорят за себе си. Как тогава мога аз да кажа нещо за себе си?

Никога не съм спадала към ония жени-теменужки, дето си мислят, че хората им се възхищават само защото самите те гледат света учудено. И ококорват очи от долу на горе. Викат «Ах!» и «Ох!», сякаш току-що са станали свидетели на церемонията по случай откриването на Олимпийските игри. Пфу. Висока съм само метър и шейсет, но отдавна не гледам никого отдолу. Всеки е висок толкова, колкото се чувства. А винаги се чувстваш по-висок, когато гледаш от горе на долу. Мъжете те обичат, когато ги унизяваш. Не ме питайте защо. Просто си е така.

Любовникът ми например — не искам да споменавам името му, тъй като е много известен, много богат и естествено, много женен — прекъсна снимките си с Уинона Райдър, когато миналата седмица му намекнах по телефона, че не би могъл да ми стори нищо по-лошо от това да се раздели с жена си. Какво остана за мен от цялата история? Уинона се развилняла от гняв на терена. Любовникът ми ме заплаши с развод — с жена си, разбира се. И аз трябваше да съм доволна, че прекрасният пръстен от «Чопард»[1], който ми беше подарил, ми стои чудесно. Никога не съм разбирала защо е неприлично след всяка афера да се чувствам по-богата — имам предвид не само с житейски опит. Затова предпочитам разделите, които се случват малко след Коледа или пък след рождения ми ден.

Комментарии к книге «Сърцебиене», Ильдико фон Кюрти

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!