«Сърцебиене»

Или пък: да пътувам с кола. По прав като конец път. Сама. Като Телма и Луиз. Само че без Луиз.

Аз съм много добра шофьорка. Това ме различава от повечето жени. За съжаление няма нищо друго, което да ме различава от повечето жени. Често се извинявам, при което не съм сигурна дали изобщо имам някаква вина за каквото и да било. Често враждувам с прическата си, с чупливите нокти на ръцете си и с дебеличките части от тялото си. Изслушвам десет различни чужди мнения, преди да реша какво да правя, и намирам всеки ден за хубав, ако тежа триста грама по-малко, отколкото съм била предната вечер.

Обаче, сестрички, вие, които на всяко кръстовище взимате завоите с петнайсет километра в час, които сте се впили в кормилото като отчаян каубой в своя колт и извън града трийсет минути се влачите след някой камион, тъй като ви е шубе да го изпреварите: АЗ МОГА ДА КАРАМ ПРЕКРАСНО КОЛА. И не само това: мога дори чудесно да паркирам.

Шофирането е свобода. По всяко време можеш да отбиеш. Когато видя табела, на която пише Квакенбрюк, тутакси мога да реша, че Квакенбрюк е мястото, където ще намеря щастието си. Тогава давам мигач, свивам в отбивката и започвам нов живот. Всичко е така просто. В мечтите ми.

Събота сутрин е. Малко след пет и половина. Аз се казвам Амели Кукличката Щурм, утре ставам на трийсет и две — това е единственото, което със сигурност мога да твърдя за себе си.

Ще променя живота си още преди този проклет скрин да е влязъл във формите си и преди спалното ми бельо да е приело обичайния си цвят. Нищо няма да остане такова, каквото е било. Ще се изхлузя от стария си живот и ще се откажа от привичките си. С леко сърце ще се сбогувам с всички — с изключение, разбира се, на фризьора ми Бурджи, най-близката ми приятелка Ибо, кучето ми Марпьл и спрея ми за крака «Сикстувол». Жена на моята възраст трябва да знае какво е необходимо да вземе със себе си, когато се отправя към нов живот, и какво да остави зад гърба си. Със сигурност не се нуждая повече от…

Започвам да превъртам.

Филип фон Бюлов винаги има вид на човек, който очаква ей сега да го фотографират. Дори и като спи, можеш да си помислиш, че се прави на заспал, само за да изглежда възможно най-убедително и добре.

Сигурна съм, че ако някой ден Филип бъде избран да живее в къщата на «Биг брадър», би предпочел три месеца да се откаже от сън, за да не се случи така някой път цялата нация да го чуе как хърка.