«Сърцебиене»

1798

Описание

Е, добре, в онази ранна утрин Амели Кукличката Щурм можеше и да не поглежда към мобилния телефон на своя любим. Можеше и да не прослушва пощенската му кутия. Но го направи. И чу нещо ужасяващо. След което заля скъпите му костюми с вино. Метна се на колата и пое накъдето й видят очите. Заедно с кучето и сломеното си сърце. Тя искаше отмъщение. А може би и секс. Освен това на другия ден ставаше на трийсет и две. Четирийсет и осем часа от живота на една жена, която най-после извърши това, което винаги е заплашвала, че ще извърши. «Нощна тарифа» (ИК «Колибри», 2005 г.) е първият роман на немската писателка и журналистка от списание «Щерн» Илдико фон Кюрти. Още в първите месеци след излизането си той оглави класациите за най-продавани книги в Германия. «Сърцебиене» категорично затвърди славата на авторката си и надмина по продажби първата й рожба, достигайки два и половина милиона екземпляра. «Какво значи „типично женско“?», пита Фон Кюрти и дава своите отговори с характерното си чувство за хумор. Като се започне от това, че посвещава книгата на личния си фризьор — един така...



6 страница из 151
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Най-лошото ми качество е наивността. Искам да кажа, че работя върху това да се отърва от него, но такива здраво вкоренени черти на характера са много трудни за изгонване. Страшно се нервирам от себе си, но какво да се прави, като така лесно се впечатлявам. Винаги разчитам, че хората ми казват истината. И до днес вярвам във верността — не в моята, но това е друга тема. Никога не броя рестото и се доверявам на всеки, който ми каже, че в живота си досега не е срещал толкова забележителна жена като мен.

Комбинацията от толкова фатални черти на характера неведнъж се е оказвала твърде неблагоприятна за мен. Четири месеца от живота си например пропилях с един мустакатко, който, когато бях в сладките си седемнайсет години, ме заговори на улицата, за да ме пита дали не искам да отида на кастинг за модели.

— Сигурно непрекъснато те питат същото — каза той. А аз му се ококорих със сините си очи и отвърнах:

— Хмпф.

Тъй като никой досега не ме беше питал нищо такова. След което отстраних от челото си падналия кичур с жест на супер модел и изчуруликах отегчено:

— Ах, не знам…

Какво можех да му кажа? Още същата вечер преспах с мустакаткото и ден след това напуснах страхотно нежния си първи приятел. По онова време беше само един клас пред мен, днес обаче е детски лекар в Мюнхен. Зиги, ако прочетеш тези редове: прости ми!

Не станах модел. Мошеникът, който заграби изконното ми доверие, беше търговец на коли, пиеше вода от кутийки, носеше найлонови слипове и говореше неща от рода на: «Като си разкопчая панталона и ще си помислиш, че пожарната си е забравила маркуча.»

Срамувам се, че ми беше необходимо толкова дълго време, за да проумея с какъв мръсник си имам работа. Впрочем, той ме остави след четири месеца. Вероятно заради някой модел.

Наивността и недостатъчната склонност към бруталност ми струваха още други две години и половина. Това беше времето с Хонка. В действителност той се казваше Рюдигер, но тъй като бе безкрайно мил, добре възпитан и безобиден, още в училище му дадоха името на известния масов убиец.

— Прякорът ми е най-лошото в мен — представи се Хонки.

Комментарии к книге «Сърцебиене», Ильдико фон Кюрти

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства