«Сърцебиене»

Филип винаги ухае приятно. По принцип не хълца, а също така и никога не се оригва — нямам представа как се справя с всичко това. На лицето му няма дори и една-единствена заблудена пъпчица, а тъмнорусата му коса по слепоочията е облагородена с онези сребристи коси, които направиха от Ричард Гиър сериозен мъж и впечатлиха силно, но уви, не за особено дълго време дори Синди Крофорд.

Но аз съм благодарна и на кратките мигове, в които Филип фон Бюлов изглежда като напълно нормален човек.

Например ето сега: леко, астматично закашляне. Всяко издишване носи миризми, които напомнят за последната нощ, разказват за дъха на пурета «Кохиба», за водка с тоник и чашка грапа. Устата на Филип е полуотворена, а едното й крайче сочи надолу. Като врата, закачена на криви панти. В такива моменти Филип фон Бюлов изглежда тъй, сякаш му хлопа дъската. Но това са миговете, в които безмерно го обичам.

Липсата на перфектност ме разчувства. Пребледняло лице. Чорлави коси. Гледам го и знам, че би умрял от срам, ако сега можеше да види себе си и мен, докато го наблюдавам. Рядко успявам така да се приближа до него, както сега, като спи. Сякаш най-после съм успяла да уловя същинския му вид. Искам да прекарам връхчетата на пръстите си леко по веждите му, а след това да нацелувам тънките му устни.

Между другото забелязала съм, че добрите, интересни и тежки за понасяне мъже, които могат да достигат висоти при измъчването на жените, винаги са с тънки устни. Пичовете с плътни устни сякаш са от онзи тип мъже, които с удоволствие биха създали извънбрачни деца с която и да е любима под средна възраст.

Филип измлясква тихичко насън и притиска малката ми възглавница за гушкане към гърдите си. Странен феномен е това: тъй като почти винаги треперя и изпитвам желание да се притискам към някого, всяка нощ спя върху агнешка кожа и прегърнала малката възглавничка с едната ръка. Не мога другояче. Дори и като отивам някъде за уикенда, напускам дома си с огромен куфар, защото винаги влача със себе си тези така необходими за съня ми атрибути.

Но всяка сутрин от изминалите години, в която се събуждах до Филип фон Бюлов, го виждах той да лежи върху моята агнешката кожа, прегърнал възглавничката ми, също както в «Откуп» Мел Гибсън бе прегърнал сина си, прекарал много дни в лапите на злодеите, които го бяха отвлекли. Нямам никаква представа какво точно се случва нощем в леглото ни.