Никой не проговори, но в стаята стана хладно, макар че цветята отвън пламтяха в зелената трева, а небето бе изумително синьо. Накрая тя стана, грабна пишещата машина и един куфар и тръгна към вратата.
— Къде? — попита той.
— При колата — отвърна тя. — Ще намерим друг хотел.
— Остави багажа — каза мъжът. — Уморен съм.
— Ще намерим друг хотел.
— Сядай, ще пренощуваме тук, Боже мой, и ще се преместим утре.
Тя погледна кутиите, сандъците, багажа, дрехите и гумата. Клепачите й затрепериха. Остави пишещата машина.
— По дяволите! — викна внезапно. — Можеш да вземеш и моя дюшек. Ще спя на пружината.
Той не отговори.
— Вземи дюшека ми — каза тя. — Само престани да говориш за това. Взимай!
Махна завивките и дръпна дюшека.
— Така може да е по-добре — сериозно рече той и отвори очи.
— Господи, вземи ги и двата, мога да спя и върху пирони! — извика тя. — Само спри да мрънкаш.
— Ще се справя някак. — Той извърна глава. — Не би било любезно към теб.
— Най-любезно би било изобщо да не говориш за леглото. Не е чак толкова твърдо, за Бога. Уморен ли си, и на него ще заспиш. Господи Боже, Джоузеф!
— Стига си крещяла — каза Джоузеф. — Защо не потърсиш нещо за вулкана Парикутин?
— След малко. — Тя още стоеше със зачервено лице.
— Провери колко ще струва таксито и конете до вулкана. И виж също небето; ако е синьо, значи днес няма да има изригване. Гледай да не те измамят.
— Мисля, че ще се справя.
Излезе, затвори вратата и се озова пред сеньор Гонзалес, който искаше да знае дали всичко при тях е наред.
Вървеше по улицата покрай прозорците и усещаше слабия дъх на дървени въглища във въздуха. Небето бе синьо с изключение на север (или пък изток или запад, не можеше да каже със сигурност), където над ужасния вулкан се издигаше страховит черен облак. Докато го гледаше, усети как се разтреперва. После намери един едър таксиметров шофьор и започнаха пазарлъците. Цената започна от шейсет песос и бързо падна до трийсет и седем, а на зъбатото лице на мъжа се изписа мрачно поражение. Така! Значи ще дойде утре в три следобед, ясно ли е? Така ще имат време да минат през сивите снегове в равнините, където вулканичната пепел е направила огромна прашна зима мили наред, и да стигнат вулкана по залез-слънце. Ясно ли е?
— Si, señora, ésta es muy claro, si!
— Bueno. — Даде му номера на хотелската им стая и се сбогуваха.
Комментарии к книге «Промеждутък в слънчевата светлина», Рей Бредбъри
Всего 0 комментариев