«Пауна»

Една от най-оригиналните личности която съм виждал през живота си бе Бат’ Саво Пауна. При обръщението си към него постепенно свикнах с това „Бат“, подобно на обръщението на по-голямата част от българския народ към настоящия премиер. Просто то само си дойде на езика.

Индивидът за който става дума беше стар, пенсиониран железничар, стар ерген, доста откачен, много жизнен и любвеобилен към жените. Ако се обърне внимание на последния факт, човек би си казал: „Ето още един сексуален маниак!“.

Не-е-е, би било голяма грешка да се прави такова прибързано заключение. Бат’ Саво си бе, казано по народному, просто откачен. Дали беше медицински освидетелствуван за това състояние, трудно бе да се каже. Подобни безобидни, психично-проблемни личности медицинските институции по правило пропускаха да картотекират.

Ако се загледаш в една тълпа, в която Пауна случайно бе избрал да се мотае, трудно би го различил. Винаги беше гладко избръснат, с една тънка линия раджкапуровски мустачки над горната устна. Обличаше се спретнато, с най-новите си дрехи, подбрани с вкус от магазин за дрехи втора употреба. Имаше две запомнящи се бенки на лицето, едната над лявата вежда, а другата в долната част на бузата. Погледът му, воднисто — зелен, непрекъснато обхождаше околната среда, блуждаеше неспокойно и безцелно. Беше на възраст около седемдесетте. Живееше сам, под наем, на втория етаж в стара порутена постройка близо до железопътната гарата. Вътре, в единствената обитавана стая, винаги цареше невероятен хаос.

Пауна често ходеше по боклукчийските кофи и събираше каквото му попадне. Влачеше и го и трупаше на куп в средата на стаята. Спеше на някакво легло без крака, полегнало директно на неизмазания пръстен под. Около него винаги имаше дузина котки, непрекъснато прескачащи се една друга и стрелкащи се насам-натам. Всяка от тях си имаше име и йерархия съответстваща на степента на внимание която и отделяше стопанина.

Вътре, в прословутата му квартира, цареше интимен полумрак. Мъждивата, оплюта от мухи лампа светеше денонощно, защото малкото прашно прозорче не позволяваше да влиза дневна светлина. Разнасяше се сладникавата миризма на немито, на евтин бръснарски одеколон и на миши изпражнения.