— Все за жени си мисля, бе началник! Ето го и онова студентче отсреща, ух на дядото-о-о…
— Така както я караш можеш да си изкараш някъде и за бой…
— Няма, няма… Знам как да говоря…
— Абе знаеш, ама… Чудя ти се как се справяш на тая възраст. Нали беше към 70-те?
— Седемдесет и четири!
— И как се оправяш тогава с жените?
— Аз, началник съм билкар, а има билчици дето поддържат човек и за оная работа.
— Моят дядо, бог да го прости, беше билкар. „Хайде Саве!“ — ще рече. Хващаше ме за ръчица и ме водеше по гори и поля. Показваше ми всяка билка, обясняваше ми какво цери, как се вари и пие. От него съм научил треволяците. Набрал съм от всичко и за склероза, за кръвно и за потентност. Имам една като я сваря и дам на жена, тя пощрълкява. Гледам и на ръка. Като те пипна и познавам от какво страдаш. Я дай да видя! Дай си лакътя!
Хвана ме тоя образ за лакътя, натисна някъде и пита:
— Е, как е?
— Какво как е?
— Усещаш ли ток в лакътя?
— Не… А трябва ли?
— Така-а-а! Сега ръката ти трябва да отскача, а твоята неще… Нещо не е добре… Я чакай пак… Не отскача!… Абе началник, нещо в теб е наопъки, бе!
— Щом ти го казваш…
— Въпреки всичко знаеш ли какво ще направиш? Ще стриеш листа от суха коприва, ще добавиш сушени корени от камшик, цвят от подъбиче, цвят от бял трън. Ще ги вариш 30 минути и ще пиеш отварата като вода.
— И какво? Ръката ми ще отскача ли? — подхванах на майтап.
— Не бе! Ще можеш да караш по пет пъти с жените без да спираш и да пиеш вода…
— А стига бе!
— Мен слушай началник и се не бой!
— От какво да се боя, Бат’ Саво?
— Така е думата де!
В тоя момент студентчетата отсреща пуснаха касетофона. Тръгна една стара и позната ми мелодия от едно време. Май се казваше „Малкият парагваец“, ако не ме лъжеше паметта. Оня с акустичната китара задрънка в такт с песента. Тя беше така игрива и така жива, че на човек мигом му ставаше приятно и весело.
С крайчеца на окото си долових някакво изменение във физиономията на моя спътник. Той изведнъж стана сериозен, по-сериозен от обикновено. Изправи се бавно, вдигна ръце както ги вдига грък когато започва да танцува „сиртаки“.
Комментарии к книге «Пауна», Алекс Болдин
Всего 0 комментариев