«Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син»

Живял някога един цар, който имал една единствена дъщеря.

Той държал своята дъщеря във висока кула и всеки ден отивал при, нея и я теглел, за да види дали е наддала, или е спаднала на тегло.

Недалеч от царския замък живеел селянин — воденичар, който също имал само един син.

Воденичарят умрял и момчето останало сирак. Наскоро умряла и майка му.

Расло момчето не с години, а с дни.

Царската дъщеря гледала от прозореца на своята кула и всеки ден виждала момъка. Пораснала и тя и обикнала воденичарския син, но се страхувала от баща си.

Решила се все пак девойката и написала писмо на момъка.

Почнал да мисли момъкът как да отиде при царската дъщеря. Намерил едно дълго въже, вързал на края му камък и го хвърлил през прозореца. Царската дъщеря уловила въжето и го завързала за крака на масата. Изкачил се момъкът по въжето и останал да живее в кулата. Когато идвал бащата, момъкът се скривал. А царят продължавал да тегли дъщеря си. Но по едно време забелязал, че тя много наддала на тегло.

Досетила се дъщерята, че баща й започнал да я подозира, и казала на момъка:

— Трябва да бягаме!

Спуснали се те по въжето и воденичарският син завел жена си в своята колиба.

Съобщили на царя, че дъщеря му избягала от кулата.

Разпратил царят бързоходци на всички страни — да разберат къде е дъщеря му. Научили царските слуги, че тя живее в колибата на воденичарския син.

Царят изпратил седмина царедворци да вземат дъщеря му и момъка и да ги доведат при него.

Отишли царедворците и видели воденичарския син на двора да се мие. Спуснали се те към него и поискали да го хванат. Изтичал той в къщи, грабнал сабята и съсякал всички — само един оставил жив.

— Иди кажи на царя да не праща повече никого при мене — рекъл му той. — Дъщеря му ми е жена и ще живее с мене.

Разгневил се царят. Заповядал на дванадесет царедворци да се въоръжат и да отидат да го вържат.

Отишли царедворците, спуснали се да го хванат, но напразно. Момъкът грабнал сабята, съсякъл единадесетте, оставил жив само един и му казал:

— Иди кажи на царя да не праща повече никого.

А царската дъщеря рекла на мъжа си:

— По-добре да се махнем оттук. Баща ми няма да ни остави на мира.