«Вълшебният калпак»

Било ли е, или не — не знам, но казват, че имало едно време един беден селянин. Той живеел със своята стара майка. Двамата едва се изхранвали. Веднъж синът казал:

— Майко, не мога вече да живея така! Ще тръгна да обикалям света: или ще спечеля, или ще изгубя, но все ще е по-добре.

— Тъй да бъде — съгласила се майката.

Тръгнал селянинът, но сам не знаел къде ще го изведе пътят му. Изморил се и седнал да си почине. Гледа — насреща му идва пътник.

— Здравей! — казал пътникът.

— И ти да си жив и здрав! — отвърнал селянинът.

— Защо си тъй нажален? — попитал пътникът.

— Как да не съм нажален? — рекъл селянинът. — Седни при мене, ще ти разкажа.

Пътникът седнал и беднякът му разказал как е живял и защо е напуснал дома си.

— Имам само една стара майка. Помолих я да ме пусне и ето на, ходя сега, диря си късмета. Ако го намеря, добре, ако ли не, жив няма да се върна в къщи.

Пътникът рекъл:

— Щом е такава работата, аз ще те науча на нещо. Само че знай — много трудно е то и не всеки може да го изпълни.

— Казвай — примолил се беднякът.

— Върви все така направо — започнал пътникът. — Като изминеш около верста, ще видиш една висока скала. Тази скала се разтваря веднъж на седем години. Иди, застани до нея и почакай. Тя скоро ще се разтвори. А щом се разтвори, вмъкни се бърже вътре, грабни калпака, който виси там, и тичай навън. Само внимавай да не вземеш и нещо друго, защото скалата ще те затвори и ти ще останеш вътре цели седем години.

Беднякът поблагодарил на пътника и тръгнал да търси скалата. Извървял около верста и изведнъж гледа — пред него наистина се изпречила скала.

Селянинът си помислил: „Сигурно за тази скала ставаше дума“. Приближил се до нея и зачакал.

Внезапно скалата се разтворила. Втурнал се беднякът вътре, видял калпака и го грабнал от стената. Огледал се наоколо, а там какво ли не щеш. Не знаел къде да гледа по-напред. Имало грозде, и то какво! А той бил гладен, дни наред нищичко не бил хапвал и не можел да откъсне очи от него. Не издържал беднякът.

— Ех, да става каквото ще, няма да умра от глад я! — казал си той и посегнал да откъсне чепка грозде.

Щом докоснал гроздето, скалата се затворила и той останал сам в тъмнината.