«Приказка за справедливия Мардахай»

Ще ви разкажа за един сиромах. Той имал три деца — едно от друго по-малки, а в къщи нямал нищо. Веднъж, когато на сиромаха му оставали само малко трици, той казал на жена си:

— Ще ида на печалба. Остана ли жив — ще се върна и ще прегърна пак децата си, а пък ако загина, значи такава е съдбата. А ти опечи питки от триците и нахрани децата.

Жената опекла тричени питки, дала една част на мъжа си за път, а другата част оставила за децата. Сиромахът прегърнал жена си, целунал децата и излязъл от къщи.

Скоро вече крачел по пътя за град Дербент. Сиромахът бил облечен с окъсан халат, ходел без шапка, бос, а времето било хладно като през месец декември.

Дълго ли вървял сиромахът, кратко ли, но ето че стигнал до дербентската крепост. Блъснал чугунените порти, но те били замръзнали и не се отворили. Тогава сиромахът тръгнал надолу към махалите.

По онова време в Дербент живеел един богаташ, беят Абдула, и сиромахът случайно спрял пред неговия дом. Гледа сиромахът: седи на балкона Абдула с жена си, пред тях шишета с ракия и вино, а от овнешкия пилаф се вдигат облаци пара. Ама какво да ви разправям: всичко, което било нужно на стопанина, слугите били турили на масата. Гледа сиромахът всичко това и си преглъща слюнките. Много му се дояло. Извадил тричената си питка и задъвкал с такава наслада, сякаш не яде питка, а козунак от трапезата на Абдула.

И как пък се случило — Абдула погледнал и видял сиромаха. Повикал беят жена си и й казал:

— Виждаш ли този бос човек? Ако поискам, ще го убия. От тези парцаливци трябва да се пазим.

И Абдула заповядал на слугите си да доведат сиромаха в дома му. Речено-сторено, довели сиромаха при Абдула бей.

— Защо ходиш бос в такъв студ? — попитал беят.

— У дома три момченца стоят гладни и премръзнали, а аз тръгнах да търся помощ от такива като теб, почтени господарю — отговорил сиромахът и се поклонил на Абдула.

— Моля само да не се докосваш до мен, миришеш на мръсно — казал беят. — Аз мога да ти предложа нещо. Ще идеш при морето и ще нагазиш до шия във водата. Ако успееш да изкараш до утре във водата и останеш жив, ще ти дам сто жълтици. Ако пък умреш — значи, ще умреш. Съгласен ли си?

Мислил, мислил сиромахът и се съгласил.

— Добре — казал той, — съгласен съм, но дай да сключим договор. Ако остана жив, ще ми дадеш сто жълтици.

Написали договор, потвърдили го с подписите си и се разделили.