— Какъв ти мир! Ако не изкосим всичката трева от тази ливада и не струпаме три купи сено до вечерта, ще дойде еленът и ще погуби и изяде всички ни.
— Елате при мене! — казал момъкът.
Те се приближили, а той ги накарал да седнат и почнал да ги разпитва как и от коя страна идва еленът. Като научил всичко, момъкът взел косата на един от косачите, окосил цялата ливада, струпал три купи сено — едната там, отдето щял да дойде еленът, втората — по средата на ливадата, а третата — в края, и сам се скрил под третата купа.
Появил се еленът. Изял той едната купа, после втората и се приближил към третата.
Скочил тогава момъкът, пуснал стрела и го повалил.
Одрали елена и го изтърбушили. Извадил момъкът черния му дроб и се отправил към къщи.
А жена му и змеят седят и се радват: мислят си — жив вече той няма да се върне оттам!
Изведнъж чуват: той чука на вратата!
Змеят се скрил, а жената отворила вратата. Влязъл мъжът, сварил черния дроб на елена, дал го на жена си и тя оздравяла.
На сутринта той пак отишъл на лов, а змеят казал на жената:
— Престори се още веднъж на болна, а като те попита какво ти е, кажи му, че само жива вода може да те излекува. Той ще отиде за вода, а оттам вече жив няма да се върне.
Дошъл си мъжът вечерта в къщи и заварил жена си пак болна.
— Какво ти е? — попитал я той.
— Ох — казала жена му, — ако ми донесеш жива вода, ще оздравея, инак ще умра.
Тръгнал той да търси жива вода и по пътя си срещнал един кон. А конят бил вълшебен и продумал на момъка:
— Няма да намериш жива вода без мене. Възседни ме, аз ще те отнеса. Зарадвал се момъкът и се метнал на коня.
Яздил, яздил, най-сетне стигнал до една скала. Гледа — разтворила се скалата и пак се затворила. Конят казал:
— Когато скалата пак се разтвори, шибни ме три пъти, но така, че три ивици кожа да одереш от мене!
Щом се разтворила скалата, момъкът шибнал коня три пъти и той полетял през скалата — само опашката му останала в скалата.
Продължили нататък. Гледат — пред тях гори огромен огън, не могат да го преминат, нито да го заобиколят.
Конят казал:
— Шибни ме от другата страна, но така, че три ивици кожа да ми одереш.
Шибнал го момъкът, а конят се издигнал нагоре и прелетял над огъня.
Стигнали до мястото, където извирала живата вода.
Комментарии к книге «Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син», Народные сказки
Всего 0 комментариев