«Приказка за сиромаха и за трите гранатови камъка на юнака»

Било ли е, или не — не знам, но казват, че живял някога един сиромах. Нищичко си нямал той — ни къща, ни двор.

Какво да прави? Отишъл в гората, оплел си колиба от клони и се заселил в нея.

Събере беднякът наръч сухи дръвца, отнесе ги в града, продаде ги, купи хляб и така живее.

Веднъж той пак отишъл в града с дърва.

Продал дървата, купил хляб и тръгнал обратно. Пъхнал хляба в пазвата си и премръзнал, свит от студ, се помъкнал към своята колиба. Пътят му минавал покрай царския дворец. Видяла го царската дъщеря и казала на баща си:

— Виж, татко, дявол минава.

Погледнал царят, видял, че не дявол, а беден човек минава, и сърдито отвърнал на дъщеря си:

— Съвсем не е дявол, а човек!

— Не, никакъв човек не е — виж колко е черен и окъсан. Дявол е, дявол! — повторила дъщеря му.

Заспорили бащата и дъщерята. Бащата се ядосал и казал на дъщеря си:

— Щом е така, още сега ще се омъжиш за него. Инак — главата ти ще взема.

Изплашила се царската дъщеря. Решила, че все пак е по-добре да се омъжи за сиромаха, отколкото да умре. Прибрала малко дрехи в една бохчичка, изтичала след него и му извикала:

— Ей, човече, почакай!

Обърнал се сиромахът и не повярвал, че такава красавица него вика, а продължавал да си върви, без да се оглежда назад.

Влязъл той в своята колиба, а след него влязла и царската дъщеря. Сиромахът я попитал:

— Защо идваш тук?

Тя му отговорила:

— Защото трябва да се ожениш за мене.

Изплашил се той — защо му е такава жена, как ще я храни — и рекъл:

— Нали виждаш как живея? Продавам дърва — купя комат хляб. С какво ще те храня?

Тя казала:

— Не бой се, аз и себе си, и тебе ще изхраня.

И добавила:

— Вземи тази кърпа — сама съм я тъкала. Тя струва петстотин рубли, цената й е втъкана там. Вземи я и я отнеси на пазара. Като те попита някой колко струва, кажи: цената й е втъкана; продай я и донеси парите.

Сиромахът взел кърпата и я занесъл на пазара.

Един търговец го попитал колко струва кърпата. Сиромахът отвърнал.

— Цената си е на нея.

Търговецът харесал кърпата.

— Хайде да отидем у дома да ти броя парите — казал той. Търговецът завел сиромаха в къщата си, броил му петстотин рубли, нахранил го отгоре на това и го изпратил да си върви. Сиромахът занесъл парите на жена си.