«Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син»

Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син

Живял някога един цар, който имал една единствена дъщеря.

Той държал своята дъщеря във висока кула и всеки ден отивал при, нея и я теглел, за да види дали е наддала, или е спаднала на тегло.

Недалеч от царския замък живеел селянин — воденичар, който също имал само един син.

Воденичарят умрял и момчето останало сирак. Наскоро умряла и майка му.

Расло момчето не с години, а с дни.

Царската дъщеря гледала от прозореца на своята кула и всеки ден виждала момъка. Пораснала и тя и обикнала воденичарския син, но се страхувала от баща си.

Решила се все пак девойката и написала писмо на момъка.

Почнал да мисли момъкът как да отиде при царската дъщеря. Намерил едно дълго въже, вързал на края му камък и го хвърлил през прозореца. Царската дъщеря уловила въжето и го завързала за крака на масата. Изкачил се момъкът по въжето и останал да живее в кулата. Когато идвал бащата, момъкът се скривал. А царят продължавал да тегли дъщеря си. Но по едно време забелязал, че тя много наддала на тегло.

Досетила се дъщерята, че баща й започнал да я подозира, и казала на момъка:

— Трябва да бягаме!

Спуснали се те по въжето и воденичарският син завел жена си в своята колиба.

Съобщили на царя, че дъщеря му избягала от кулата.

Разпратил царят бързоходци на всички страни — да разберат къде е дъщеря му. Научили царските слуги, че тя живее в колибата на воденичарския син.

Царят изпратил седмина царедворци да вземат дъщеря му и момъка и да ги доведат при него.

Отишли царедворците и видели воденичарския син на двора да се мие. Спуснали се те към него и поискали да го хванат. Изтичал той в къщи, грабнал сабята и съсякал всички — само един оставил жив.

— Иди кажи на царя да не праща повече никого при мене — рекъл му той. — Дъщеря му ми е жена и ще живее с мене.

Разгневил се царят. Заповядал на дванадесет царедворци да се въоръжат и да отидат да го вържат.

Отишли царедворците, спуснали се да го хванат, но напразно. Момъкът грабнал сабята, съсякъл единадесетте, оставил жив само един и му казал:

— Иди кажи на царя да не праща повече никого.

А царската дъщеря рекла на мъжа си:

— По-добре да се махнем оттук. Баща ми няма да ни остави на мира.

Съгласил се момъкът. Събрали те покъщнината си и тръгнали на път. Момъкът взел лъка си и пуснал една стрела. Решили, където падне стрелата, там ще останат да живеят.

Полетяла стрелата зад девет високи планини и се забила в двора на деветима братя — змейове.

Видели братята, че в двора им паднала стрела, спуснали се да я извадят от земята, но не могли дори да я помръднат.

Пристигнали и двамата млади.

Погледнали ги змейовете и си казали:

— Ето ни и вечеря!

Извадил момъкът стрелата си от земята и се поклонил на змейовете. А те стоят и се чудят: как така те, девет змея, не можаха да мръднат стрелата, а този момък само с лявата си ръка я изскубна от земята!

Посъветвали се помежду си и решили:

— Ще го изпитаме дали наистина е толкова силен.

Братята имали един казан, в който си варели ядене. Деветимата змея заедно едва го поставяли на огъня. Змейовете казали на момъка:

— Снеми този казан от огъня.

Приближил се той, грабнал казана и в миг го свалил от огъня.

Разбрали братята, че момъкът е силен и те не могат да го надвият, и решили да живеят в дружба с него. Ала не могли да издържат дълго така, почнали да се карат с него за нещо и се сбили. Избил воденичарският син осемте змея, а деветият, който бил куц, се скрил в една яма и така оцелял.

Целият имот на змейовете останал на младите и те заживели в любов и съгласие.

Веднъж, наскоро след това, момъкът поискал да отиде на лов и казал на жена си:

— Внимавай, докато не почукам три пъти, не отваряй вратата, за да не се вмъкне някой неканен.

А куцият змей чул всичко.

Отишъл мъжът на лов, змеят излязъл от ямата, приближил се дебнешком до вратата и почукал, както казал мъжът — три пъти.

Разбрала все пак жената, че това не е нейният мъж и не отворила вратата.

Змеят почнал да й се моли:

— Обичам те. Щом не искаш да ми отвориш вратата, пъхни поне малкото си пръстче през разтрога. Ще го целуна и ще си отида.

Пъхнала тя малкото си пръстче в разтрога, а змеят изведнъж го захапал. Изпищяла царската дъщеря от болка.

— Отвори вратата — извикал змеят, — инак ще ти отхапя пръста. Не издържала тя и отворила. Змеят влязъл.

Надвечер момъкът се върнал. Почукал три пъти и жена му го пуснала да влезе чак когато змеят успял да се скрие. На сутринта мъжът пак тръгнал на лов.

Останали сами куцият змей и царската дъщеря и змеят казал:

— Трябва да го погубим!

— Как ще го погубим? — попитала тя.

Змеят я подучил:

— Когато се върне, престори се на болна. Той ще те попита какво ти е и с какво може да ти помогне, а ти кажи, че в гората има един див глиган и само неговият черен дроб ще те излекува. „Ако ми донесеш черния му дроб, ще оздравея, инак ще умра!“ Той ще отиде на лов за глигана и ще загине. Така ще се отървем от него.

Мъжът се завърнал от лов. Влязъл в къщи и що да види — жена му лежи, пъшка, ще умре.

— Какво ти е? — попитал я той.

Царската дъщеря му казала:

— Чувала съм за един див глиган. Ако ми донесеш черния му дроб, ще оздравея, инак ще умра!

Глиганът живеел в гората под един дъб.

Отишъл момъкът, покатерил се на дъба и зачакал. Подушил глиганът миризмата на човек, спуснал се към дъба и видял, че на дървото има някой.

Засилил се глиганът, устремил се към дъба, забил бивниците си в стъблото му и го прерязал наполовина. Нахвърлил се втори път, но не улучил, от ярост забил бивниците си в корените и не можел да мръдне.

Спуснал се момъкът на един по-долен клон, мушнал глигана със сабята си. Почнал да го боде и да го дразни, за да се увери, че колкото и да се дърпа глиганът, няма да може да извади бивниците си.

Скочил тогава момъкът на земята, замахнал със сабята си и отрязал главата на глигана. Сетне разсякъл тялото му на две, извадил черния му дроб и си тръгнал.

Стигнал до къщата си и почукал. А жена му и змеят не се и надявали да го видят.

Чули те тропането му и скочили. Змеят се скрил, а жената отворила на мъжа си.

Сварил мъжът черния дроб на глигана, дал от него на жена си и тя оздравяла.

На сутринта той пак отишъл на лов. Излязъл змеят и пак подучил жената да се престори на болна и да каже на мъжа си, че само черният дроб на дивия елен ще я излекува.

— Той ще отиде на лов за дивия елен, ще намери там смъртта си и ние ще се отървем от него.

Върнал се мъжът от лов и пак заварил жена си да пъшка.

— Какво ти е? — попитал я той.

— Донеси ми черния дроб на дивия елен. Ако ми го донесеш, ще оздравея, инак ще умра — казала жена му.

Тръгнал мъжът на лов за дивия елен.

Вървял, що вървял, стигнал до една планина. Пред планината имало ливада, а на ливадата дванадесет косачи косят трева, без да изправят снага.

— Мир вам! — извикал им момъкът. Косачите не отговорили.

Извикал им втори път:

— Мир вам!

Само един от тях му отвърнал:

— Какъв ти мир! Ако не изкосим всичката трева от тази ливада и не струпаме три купи сено до вечерта, ще дойде еленът и ще погуби и изяде всички ни.

— Елате при мене! — казал момъкът.

Те се приближили, а той ги накарал да седнат и почнал да ги разпитва как и от коя страна идва еленът. Като научил всичко, момъкът взел косата на един от косачите, окосил цялата ливада, струпал три купи сено — едната там, отдето щял да дойде еленът, втората — по средата на ливадата, а третата — в края, и сам се скрил под третата купа.

Появил се еленът. Изял той едната купа, после втората и се приближил към третата.

Скочил тогава момъкът, пуснал стрела и го повалил.

Одрали елена и го изтърбушили. Извадил момъкът черния му дроб и се отправил към къщи.

А жена му и змеят седят и се радват: мислят си — жив вече той няма да се върне оттам!

Изведнъж чуват: той чука на вратата!

Змеят се скрил, а жената отворила вратата. Влязъл мъжът, сварил черния дроб на елена, дал го на жена си и тя оздравяла.

На сутринта той пак отишъл на лов, а змеят казал на жената:

— Престори се още веднъж на болна, а като те попита какво ти е, кажи му, че само жива вода може да те излекува. Той ще отиде за вода, а оттам вече жив няма да се върне.

Дошъл си мъжът вечерта в къщи и заварил жена си пак болна.

— Какво ти е? — попитал я той.

— Ох — казала жена му, — ако ми донесеш жива вода, ще оздравея, инак ще умра.

Тръгнал той да търси жива вода и по пътя си срещнал един кон. А конят бил вълшебен и продумал на момъка:

— Няма да намериш жива вода без мене. Възседни ме, аз ще те отнеса. Зарадвал се момъкът и се метнал на коня.

Яздил, яздил, най-сетне стигнал до една скала. Гледа — разтворила се скалата и пак се затворила. Конят казал:

— Когато скалата пак се разтвори, шибни ме три пъти, но така, че три ивици кожа да одереш от мене!

Щом се разтворила скалата, момъкът шибнал коня три пъти и той полетял през скалата — само опашката му останала в скалата.

Продължили нататък. Гледат — пред тях гори огромен огън, не могат да го преминат, нито да го заобиколят.

Конят казал:

— Шибни ме от другата страна, но така, че три ивици кожа да ми одереш.

Шибнал го момъкът, а конят се издигнал нагоре и прелетял над огъня.

Стигнали до мястото, където извирала живата вода.

Разседлал момъкът коня и го пуснал да пасе. После се приближил до живата вода, измил се, напил се, полегнал да си почине и заспал.

Близо до това място имало голям четириетажен дом. В него живеела девойка магьосница със седемте си ученички.

Усетила тя, че е пристигнал някакъв момък, и изпратила една от ученичките да разбере кой е той.

Приближила се девойката и видяла момъка. Хубавец бил той, та не могла очи да откъсне от него. Захласнала се девойката — стои като омагьосана, не може да мръдне. Изпратила магьосницата втора девойка, после трета, четвърта. Нито една не се завърнала.

И седемте девойки, щом погледнели момъка, захласвали се и не можели да се помръднат. Отишла и магьосницата. Отпратила ученичките си, разбудила момъка и му казала (нали е магьосница, знаела всичко):

— Имаш невярна жена и тя обича змея. Намислили са да те погубят, затова не се връщай в къщи.

Момъкът не повярвал. Напълнил една стомничка с жива вода, метнал се на коня и заминал.

Пристигнал в къщи и почукал. Скрил се пак змеят, а жената отворила вратата. Пила тя от живата вода и оздравяла.

На другия ден, когато момъкът отишъл на лов, змеят казал на жената:

— Не можем го погуби, ако не научиш къде се крие силата му.

Върнал се мъжът и жена му го посрещнала с ласки и милувки и го попитала:

— Кажи ми, къде се крие силата ти?

Засмял се той и отговорил:

— В пръстите ми е силата.

— Добре, омотай ги с това въже да видим дали ще го скъсаш! Омотала жената с въже пръстите на мъжа си. Мръднал той пръсти и скъсал въжето.

— Къде е още силата ти?

— В раменете ми — отговорил мъжът.

— Седни тогава в този казан, мръдни раменете си и го пръсни — казала жена му.

Седнал той в казана (в големия казан, където змейовете си варели каша), а куцият змей изскочил, захлупил го с помощта на жената и заковал капака. Метнал змеят казана на гърба си и го понесъл. Занесъл го той до една скала, под която имало такава пропаст, че дъното й не се виждало. Хвърлил го в пропастта и се върнал в къщи.

А по дъното на пропастта течала река, която минавала покрай онова място, където извирала живата вода и където живеела девойката магьосница.

Извикала тя ученичките си и им казала:

— Идете и вижте, в реката плава нещо черно.

Отишли ученичките й, измъкнали казана на брега и го занесли на магьосницата. Отхлупили капака и видели момъка, който бил цял наранен и вече не дишал.

Разсякла го магьосницата на части, промила парчетата с жива вода, наредила ги пак, както си били, и съживила момъка. Отворил очи той и станал. Зарадвала се магьосницата и почнала да го прегръща и целува.

Той й казал:

— Не ти повярвах, ала ти си ми казала самата истина. Ще отида сега и ще се разправя с тях. После ще дойда, ще се оженим и ще заживеем заедно.

Момъкът тръгнал. Стигнал той в къщи, влязъл вътре и видял жена си и змея да се веселят, задето са се избавили от него. Спуснал се той, хванал змея за единия крак, настъпил му другия и го разчекнал на две. Убил и жена си.

Върнал се после при девойката магьосница и се оженил за нея. Вдигнали голяма сватба. И аз бях на тази сватба, вино пих, песни пях и една от ученичките магьосници ми дадоха за жена.