«Митично подвеждане»

Език мой, враг мой…

И ако това не е мит!

Когато преди няколко години вместо хамбургери в „родния“ им град купих първите два „аспирина“, не предполагах, че вкарвам еднорог в кошарата си. А когато начаса ги погълнах лакомо вместо нещо от предлаганите наоколо различни вкусотии, не знаех, че постъпката ми е толкова опасна, колкото да нахраниш за пръв път дракон. Е, ако се намирах на митичния Пазар на Дева, сигурно щях да съм по-предпазлив, но явно бях подценил с нищо неотличимите магьосници на местния коледен пазар. И навярно съм станал жертва на някого от тях… или по-скоро на негов чирак!

И така, когато взех и прочетох въпросните два романа на Робърт Асприн, не знаех в какъв мит се забърквам. По-късно издателство „Аргус“, като реши да ги предложи на българския читател, също не предполагаше какъв мит ще трябва да поддържа. Нито пък знаеше преводачът какви митове ще трябва ту да цитира, ту да разплита. А ето че се задава и поредният мит, готов отново да ви подведе…

Позволете ми да разгледам тук „Някои лигвистико-културоложки, фонетично-асоциативни и семиотично-инсинуационни проблеми на заглавията от митичната поредица на Робърт Асприн“. Както, надявам се, интуицията ви подсказва правилно, стойността на въпросния научен труд може на практика да бъде проверена на Пазара на Дева. И ако не е достатъчна, все пак трудът би бил от полза поне в обучението на начинаещи магьосници.

Основната му идея е доказване на твърдението „traduttore-tradittore“ (преводачът е предател), за което авторът на книгите съзнателно (или може би несъзнателно) предоставя достатъчно изходен материал, а пишещият тези редове инвестира цяло богатство от празни мисли. Убедете се сами: „Хит или мит“ сякаш е подходящ български вариант на заглавие номер 4 от поредицата. Освен ако не се вземе под внимание тайната връзка между „мит“ и „пропуск“ — моля, не я търсете в заглавието по-горе!