Жанр:

«Джерег»

1610

Описание

Убиецът. За младеж с бърз ум и още по-бърза сабя съществуват много начини да напредне в света. Влад Талтош избра пътя на наемния убиец. Към другите си качества той добави две неща: беглите познания във вещерството — презряно на Драгара, но само глупак би се отказал от такова оръжие. Второто бе постоянният му спътник, млад джерег, чиито жилави криле и отровни зъби са винаги под командата на Влад, а не нечовешкият му разум е псионично свързан с неговия. Влад никога не ще съжали за вещерската сделка, която сключи с майката на своя джерег: „Предлагам на яйцето ти дълъг живот и прясно, кърваво месо без борба, и му предлагам своето приятелство. Искам неговата помощ в начинанията си. И неговата мъдрост и приятелство.“



1 страница из 179
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Стивън БрустДжерег

На моите родители, които разбират професионализма много по-добре от мен, всякога.

Благодаря на:

Стивън Бонд

Рийн Бруст

Лий Пелтън

Джон Роби

и

Джон Стенли

затова, че са, които са.

И специални благодарности на Ейдриан Морган, която изпъна платното и ми зае четките си.

Стивън Карл Золтан Бруст Нека нощният вятър на джунглата спретвоя устремен полет, ловкиньо.Лъх вечерен във вещерски умсъдбините ни нека сплете.О, джерег! Помогни ми.Покажи ми къде е яйцето.Пролог

Има прилика, ако ми бъде позволена грубата метафора, между усещането за вледеняващ полъх и усещането за острие на нож, когато едното или другото те погали по тила. С малко усилие мога да събудя спомени и за двете. Вледеняващият полъх несъмнено ще се окаже по-приятният спомен. Например:

Бях единадесетгодишен и почиствах масите в ресторанта на баща ми. Вечерта бе спокойна, заети бяха само две от масите. Няколко клиенти току-що си бяха тръгнали и отивах при масата, на която бяха седели.

Масата в ъгъла беше заета от двойка. Мъж и жена. И двамата драгари, разбира се. По някаква причина заведението ни рядко се посещаваше от човеци; навярно защото и ние бяхме човеци, а те не искаха да се излагат, или нещо такова. Баща ми гледаше да си няма работа с други „източняци“.

На масата до отсрещната стена седяха трима. И тримата мъже, драгари. Забелязах, че на масата, която почиствах, няма оставен бакшиш, и чух как някой зад гърба ми изпъшка.

Обърнах се тъкмо в мига, в който главата на единия от тримата цопна в блюдото му с кълка от лиорн с червени чушки. Този път баща ми ме беше оставил аз да направя соса и първата безумна мисъл, която ми хрумна, бе, че много съм го подлютил.

Другите двама станаха невъзмутимо, като че ли изобщо не бяха притеснени за приятеля си. Тръгнаха към вратата и разбрах, че се канят да излязат, без да си платят. Озърнах се за баща ми, но той беше отзад, в кухнята.

Погледнах отново към масата — чудех се дали да притичам да помогна на задавилия се, или да спра другите двама, които се канеха се да се измъкнат, без да покрият сметката.

И тогава видях кръвта.

От гърлото на нещастника, чието лице бе цопнало в чинията, се показваше дръжката на кама. Много бавно ме осени какво е станало и реших: не, от двамата излизащи си господа пари няма да искам.

Комментарии к книге «Джерег», Стивън Бруст

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства