— Съжалявам, сър — заугодничих. — Посилтум е наистина твърде приятно място, за което си струва да работиш.
— Но то смърди! — заяви той и пак се обърна към прозореца.
Сподавих дълбока въздишка. Ориста на магьосника не е щастлива. Това го откраднах от една песничка, която Аахз току си подпява… най-вече фалшиво. Все по-силно осъзнавам колко верен е този глуповат стих. Като дворцов маг на своя крал напоследък аз претърпях много повече, отколкото изобщо съм се надявал.
* * *Всъщност владетелят на Посилтум не е моят крал. Аз съм неговият кралски магьосник — или както и да го погледнеш, в най-добрия случай наемник.
Аахз от Перв също не е моят демон. Аз съм неговият чирак, който отчаяно се опитва да научи достатъчно умения, за да оправдае гореспоменатата нафукана титла.
Виж, Глийп обаче определено е мой дракон. Само попитайте ментора ми. Или — още по-хубаво — когото и да било от двора на Посилтум. Всеки път, щом моят любимец обърне всичко с главата наопаки с игривото си палуване, укоряват мен и Джей Ар Гримбъл, кралският канцлер, приспада от собствената ми заплата щетите. Естествено това разстройва Аахз. Освен че се грижи за моята магьосническа кариера, люспестият наглежда и общите ни финанси. Е, тук се изразих малко слабо. Той безсрамно смуче кралството като пиявица с всяко монетно възнаграждение, което успее да изтръгне за нас (а туй хич не е лесно!), и следи за нашите разходи. Стане ли обаче въпрос за харчене на придобитото ни с мъка богатство, Аахз по-скоро би се разделил с чирака си. Както сами се досещате, на тая тема доста спорим.
Ала Глийп ме разбира, което е сред причините да го държа при мен. За дракон бебе с речник от една дума той е твърде интелигентен и схватлив. Аз отделям голяма част от времето си да му обяснявам моите неприятности и Глийп винаги ме слуша внимателно, без да ме прекъсва, да влиза в спор или да ми крещи колко съм глупав. Това го прави по-добър компаньон от Аахз.
Можеш много да проумееш за нечий стил на живот, ако единственият, от когото получава симпатия, е дракон.
Комментарии к книге «Митично подвеждане», Роберт Асприн
Всего 0 комментариев