Какво можем да очакваме от тази най-весела и така нататък (за подробности виж гърба на корицата) поредица? Нова приказка без край? Митове винаги е имало, така че сигурно и занапред ще има. Например ако се канонизират в България някои от следните — че митичната серия страшно се харесва на читателите, че книгите от нея се продават много добре, че авторът е гений, а преводачът — супер… Има ли нужда да продължавам?
Друг нов мит може да стане, че книгите на „Аргус“ се нуждаят от предговор… който, ако попадне в ръцете на Асприн, току-виж се появи като (лъже)цитат в някоя от следващите му книги. В случай че за оплитане на мотото към всяка глава на митичните романи писателят отделя поне една десета от времето и усилията, необходими после на преводача, за да го разнищи. Или това е поредният мит и за двамата…
И накрая, в стила на Асприн, както на издателя, така и на читателя не му остава друго, освен или да пропусне книгата, или просто да я превърне в мит.
Емануел Икономов
(обратно)(обратно)ГЛАВА ПЪРВА:Дракони и демони, и крале… Боже мой!
СТРАХЛИВИЯТ БУНАК1— Това място смърди! — изръмжа моят люспест ментор, докато се вглеждаше от прозореца в дъжда.
— Да, Аахз — кимнах кротко.
— Туй пък какво значи? — изстреля той, обръщайки пъстрите си златисти демонски очи към мен.
— Значи — преглътнах аз, — че съм съгласен с теб. Кралство Посилтум и по-специално дворецът смърдят до небесата — и в преносен, и в буквален смисъл.
— О, каква неблагодарност! — призова Аахз към тавана. — Загубих магическите си способности заради един глупав шегаджия и вместо да се съсредоточа да си ги върна, аз си намирам някакъв чирак будала, чиито стремежи не надминават идеята да стане крадец, обучавам го, инструктирам го и му уреждам работа, за която получава повече пари, отколкото може да изхарчи за два живота, и к’во става накрая? Той се оплаква! Вероятно си мислиш, че сам щеше да се справиш по-добре?
Дойде ми наум, че неговите напътствия също така доведоха дотам да ме обесят, вмъкнаха ме в коварен дуел с един майстор магьосник и съвсем наскоро ме поставиха в незавидното положение да се опитвам да спра най-голямата армия на света посредством шепа изпаднали демони. Освен това ми хрумна, че сега не е най-подходящият момент да изтъквам тези дребни, опъващи нервите инциденти.
Комментарии к книге «Митично подвеждане», Роберт Асприн
Всего 0 комментариев