«Град от кости»

2340

Описание

Навръх Нова година дежурният детектив Хари Бош приема обаждане за кост, намерена от куче — кост, за която собственикът на кучето, лекар, е убеден, че е човешка. Бош се заема с разследването на случая, който го отвежда до свидетелство за убийство, извършено преди повече от 20 години. Докато Бош затъва в страшното минало, в живота му се появява стажантката Джулия Брашър, която го връща в настоящето по неповторим начин. Бош е наясно до какво води една интимна служебна връзка, но страстта между двамата е непреодолима. Междувременно разследването става абсолютно неконтролируемо. Един от заподозрените изчезва, застрелян е полицай — и случаят влудява Лос Анджелис! „Автентичен и зловещ трилър.“ Ню Йорк Таймс



6 страница из 204
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— Така мисля. Все пак някой от съдебните медици ще трябва да го потвърди.

— Ще се качиш да хвърлиш един поглед ли?

— Поне ще опитам. Въпреки че няма да е светло още дълго. Вероятно ще се върна пак утре.

— Аз съм Джулия Брашър. Нова съм в отдела.

— Хари Бош.

— Знам. Чувала съм за теб.

— Отричам всичко.

Тя се усмихна и му протегна ръка, което го свари в процеса на връзване на втората обувка. Той пусна връзките и стисна ръката й.

— Съжалявам, днес имам проблеми с разпределението на времето.

— Не се притеснявай.

Той завърза обувката и се изправи.

— Когато се обадих за кучето и ме погледна, се сетих, че се опитваш да установиш контакт с доктора. Направих грешка, съжалявам.

Бош я огледа. Към трийсет, с тъмна коса, вързана на плитка, която се спускаше под яката й. Тъмнокафяви очи. Очевидно предпочиташе да е на открито — тенът й беше равномерен.

— Вече казах, не се притеснявай.

— Сам ли си?

Бош се поколеба.

— Партньорът ми в момента е зает.

Докторът се появи на вратата с кучето, вързано на каишка. Бош реши да не се преоблича напълно в костюма си за огледи и погледна Джулия Брашър — тя гледаше кучето.

— Нямате ли обаждания?

— Днес не е натоварено.

Бош премести поглед към кутията с екипировка, където се мъдреше и фенерът му, бръкна в багажника, взе един парцал и го хвърли отгоре му. После извади руло жълта полицейска лента и един „Полароид“, затвори капака и се обърна към Брашър.

— Имаш ли нещо против да ми заемеш фенерчето си? Забравил съм моето.

— Не, разбира се.

Тя извади фенерчето от калъфа на колана си и му го подаде. Докторът и кучето дойдоха при тях.

— Готови сме.

— Добре, докторе. Искам да отидем до мястото, където сте пуснали кучето, за да видим къде ще отиде.

— Не съм сигурен, че ще издържите на темпото й.

— Оставете това на мен, докторе.

— Тогава насам.

Изкачиха се по Уъндърланд Авеню до кръга за обръщане, с който свършва улицата. Брашър махна на другия полицай в колата и се присъедини към тях.

— Знаете ли, този път е свързан с неприятна история — каза Гайо. — Преди няколко години един човек беше проследен до вкъщи от Холивуд Боул и след това убит при грабеж.

— Спомням си — каза Бош. Знаеше, че разследването по този случай още не е приключено, но не го спомена. Не беше мястото и времето за това.

Комментарии к книге «Град от кости», Майкл Коннелли

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства