— Така мисля. Все пак някой от съдебните медици ще трябва да го потвърди.
— Ще се качиш да хвърлиш един поглед ли?
— Поне ще опитам. Въпреки че няма да е светло още дълго. Вероятно ще се върна пак утре.
— Аз съм Джулия Брашър. Нова съм в отдела.
— Хари Бош.
— Знам. Чувала съм за теб.
— Отричам всичко.
Тя се усмихна и му протегна ръка, което го свари в процеса на връзване на втората обувка. Той пусна връзките и стисна ръката й.
— Съжалявам, днес имам проблеми с разпределението на времето.
— Не се притеснявай.
Той завърза обувката и се изправи.
— Когато се обадих за кучето и ме погледна, се сетих, че се опитваш да установиш контакт с доктора. Направих грешка, съжалявам.
Бош я огледа. Към трийсет, с тъмна коса, вързана на плитка, която се спускаше под яката й. Тъмнокафяви очи. Очевидно предпочиташе да е на открито — тенът й беше равномерен.
— Вече казах, не се притеснявай.
— Сам ли си?
Бош се поколеба.
— Партньорът ми в момента е зает.
Докторът се появи на вратата с кучето, вързано на каишка. Бош реши да не се преоблича напълно в костюма си за огледи и погледна Джулия Брашър — тя гледаше кучето.
— Нямате ли обаждания?
— Днес не е натоварено.
Бош премести поглед към кутията с екипировка, където се мъдреше и фенерът му, бръкна в багажника, взе един парцал и го хвърли отгоре му. После извади руло жълта полицейска лента и един „Полароид“, затвори капака и се обърна към Брашър.
— Имаш ли нещо против да ми заемеш фенерчето си? Забравил съм моето.
— Не, разбира се.
Тя извади фенерчето от калъфа на колана си и му го подаде. Докторът и кучето дойдоха при тях.
— Готови сме.
— Добре, докторе. Искам да отидем до мястото, където сте пуснали кучето, за да видим къде ще отиде.
— Не съм сигурен, че ще издържите на темпото й.
— Оставете това на мен, докторе.
— Тогава насам.
Изкачиха се по Уъндърланд Авеню до кръга за обръщане, с който свършва улицата. Брашър махна на другия полицай в колата и се присъедини към тях.
— Знаете ли, този път е свързан с неприятна история — каза Гайо. — Преди няколко години един човек беше проследен до вкъщи от Холивуд Боул и след това убит при грабеж.
— Спомням си — каза Бош. Знаеше, че разследването по този случай още не е приключено, но не го спомена. Не беше мястото и времето за това.
Комментарии к книге «Град от кости», Майкл Коннелли
Всего 0 комментариев