«Град от кости»

2340

Описание

Навръх Нова година дежурният детектив Хари Бош приема обаждане за кост, намерена от куче — кост, за която собственикът на кучето, лекар, е убеден, че е човешка. Бош се заема с разследването на случая, който го отвежда до свидетелство за убийство, извършено преди повече от 20 години. Докато Бош затъва в страшното минало, в живота му се появява стажантката Джулия Брашър, която го връща в настоящето по неповторим начин. Бош е наясно до какво води една интимна служебна връзка, но страстта между двамата е непреодолима. Междувременно разследването става абсолютно неконтролируемо. Един от заподозрените изчезва, застрелян е полицай — и случаят влудява Лос Анджелис! „Автентичен и зловещ трилър.“ Ню Йорк Таймс



2 страница из 204
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— Човек от Лоръл Кениън. Уъндърланд. Току-що се обади и каза, че кучето му се е върнало от кросче в гората с кост в устата. Човешка кост — от ръка на дете.

Бош едва се сдържа да не изръмжи. Всяка година имаше четири или пет такива обаждания. Истерия, задължително последвана от просто обяснение: животински кости. Той махна за довиждане през предното стъкло на двамата носачи от екипа на съдебна медицина, които се отправяха към колата си.

— Знам какво си мислиш, Хари. Само не и още едни намерени кости. Стотици пъти си се занимавал с това и винаги е едно и също. Койот, сърна или нещо друго. Само че слушай, тоя път човекът с кучето е доктор. И твърди, че няма съмнение. Хумерус. Горната кост на човешка ръка. Казва, че е от дете, Хари. Казва, че…

За известно време настана мълчание — Манкиевич явно преглеждаше записките си. Бош проследи с поглед как колата на съдебна медицина тръгва. Манкиевич заговори отново — явно четеше:

— Костта има ясно забележима фрактура точно над медиалния епикондил — каквото и да е това.

Бош усети как челюстта му се стегна. По врата му пробяга нещо подобно на електрически заряд.

— Чета ти от бележките ми и не знам дали го казвам правилно. Важното е, че докторът казва, че е било дете, Хари. Тъй че би ли проявил добро чувство за хумор и да отидеш да провериш тоя хумерус?

Бош не реагира.

— Съжалявам, обаче се налага.

— Добра шега, Манк. Какъв е адресът?

Манкиевич му го издиктува и каза, че вече бил изпратил патрул натам.

— Прав си, че не трябва да се разгласява. Нека си остане така.

Манкиевич каза, че ще се погрижи за това. Бош затвори телефона и запали колата. Хвърли поглед към вратата на старческия дом. Нямаше нищо, което да му изглежда прекрасно в него. Жената, обесила се в килера до миниатюрната си спалня, нямаше роднини, поне според длъжностните лица в дома. И в смъртта към нея щяха да се отнесат, както и приживе — като към бързо забравена самотница.

Бош подкара колата и се насочи към Лоръл Кениън.

(обратно)2.

Комментарии к книге «Град от кости», Майкл Коннелли

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства