Ню Орлиънс
Четвъртък, 20 февруари —часа вечерта
Разсъблече се бавно, замислено и останала гола, реши да си сложи яркочервен пеньоар, за да не личи толкова много кръвта. Дорис Уитни огледа спалнята за последен път, сякаш да се увери, че приятната стая, в която се беше чувствала толкова удобно през последните тридесет години, е все така чиста и спретната. Тя издърпа чекмеджето на нощната масичка и извади внимателно пистолета — черен, блестящ и ужасно студен. Постави го до телефонния апарат, после набра номера на дъщеря си във Филаделфия. Заслуша се в ехото на далечния звън. След малко чу меко „Ало?“.
— Трейси… толкова ми се искаше да чуя гласа ти, скъпа.
— Каква чудесна изненада, мамо!
— Надявам се, че не те събудих.
— Не, не. Четох и тъкмо се канех да си лягам. С Чарли щяхме да излизаме, но времето е отвратително. Вали силен сняг. А при вас как е?
Божичко, та ние разговаряме за времето, помисли си Дорис, когато имам толкова други неща да й казвам. А не съм в състояние.
— Мамо? Чуваш ли ме?
Дорис Уитни впери поглед през прозореца.
— Вали — отвърна и си помисли. Подходящо и мелодраматично. Също като в някой от филмите на Алфред Хичкок.
— Какъв е този шум? — запита Трейси.
Буря. Потънала в дълбоки мисли, Дорис я усещаше. В Ню Орлиънс бушуваше буря. Продължителен дъжд, предрече метеорологът. Температурата в Ню Орлиънс ще бъде шестдесет и шест градуса1. Привечер дъждът ще прерасне в проливен и ще бъде придружен от гръмотевици. Не забравяйте чадърите си. Тя нямаше нужда от чадър.
— Гръмотевица, Трейси — с усилие придаде бодра нотка на гласа си. — Кажи, какво става във Филаделфия?
— Чувствам се като принцеса от вълшебна приказка, мамо — отвърна Трейси. — Не допусках, че човек може да бъде толкова щастлив. Утре вечер ще се запозная с родителите на Чарлс. — Гласът й стана по-плътен, сякаш произнасяше присъда. — Семейство Станхоуп от Честнът Хил — въздъхна тя. — Адски известно семейство. Умирам от вълнение.
— Не се вълнувай. Ще те обикнат, скъпа.
— Чарлс казва, че това нямало никакво значение. Той ме обича. А аз го обожавам. Изгарям от нетърпение да те запозная с него. Фантастичен е!
Комментарии к книге «Ако утрото настъпи», Дамянов
Всего 0 комментариев