— Добре. Значи изкачихме се до кръга и аз махнах каишката. Тя се втурна в гората, както винаги. Добре е тренирана. Когато свирна, се връща. Проблемът е, че вече не мога да свиркам достатъчно силно. Така че ако се отдалечи толкова, че да не ме чува, се налага да я чакам.
— Какво се случи днес?
— Свирнах и тя не се върна.
— Значи доста се е била отдалечила.
— Точно така. Почаках. Свирнах още няколко пъти и най-накрая тя излезе от гората, при къщата на господин Улрих. Носеше костта. Отначало помислих, че е пръчка, разбирате ли, и че иска да си играе. Но когато се приближи, разпознах формата. Измъкнах я от устата й, не без борба, след което я разучих тук, за да съм сигурен, и се обадих на вас.
„На вас“ — помисли си Бош, Винаги казваха така, като че ли полицаите принадлежаха към друг вид. Синият вид, през чиято броня ужасите на тоя свят не можеха да проникнат.
— Когато сте се обадили, сте казали на сержанта, че костта има фрактура.
— Да, така е.
Гайо взе отново костта, обърна я и прокара пръст по дължината на вертикалната бразда.
— Това е линия на счупване, детектив. Зараснала фрактура.
— Добре. — Бош посочи кутията и докторът сложи костта в нея.
— Докторе, имате ли нещо против да сложите каишката на кучето и да се разходите до кръга с мен?
— Нищо. Трябва само да си сменя обувките.
— Аз също трябва да се преоблека. Какво ще кажете да Ви чакам отвън?
— Разбира се.
— Ще взема това сега.
Бош постави капака на кутията, взе я и излезе.
Патрулната кола все още беше пред къщата. Двамата полицаи седяха вътре, очевидно заети с писането на рапорти. Той отиде до своята кола и сложи кутията на дясната предна седалка.
Понеже беше на повикване, не беше с костюм. Носеше спортно яке, сини дънки и бяла риза. Съблече якето, нави го с хастара навън и го сложи на задната седалка. Забеляза, че спусъкът на оръжието, което носеше закачено на бедрото си, е пробило дупка в подплатата, а якето не беше носено и година. Скоро дупката щеше да стигне и до джоба. В повечето случаи връхните му дрехи се износваха точно по този начин — отвътре навън.
Свали и ризата и остана по тениска. Отвори багажника и извади от кутията с екипировката си за огледи работните обуща. Докато се преобуваше, подпрян на задния калник, Брашър излезе от патрулната кола и се приближи към него.
— Значи изглежда достоверно, а?
Комментарии к книге «Град от кости», Майкл Коннелли
Всего 0 комментариев