«Град от кости»

2340

Описание

Навръх Нова година дежурният детектив Хари Бош приема обаждане за кост, намерена от куче — кост, за която собственикът на кучето, лекар, е убеден, че е човешка. Бош се заема с разследването на случая, който го отвежда до свидетелство за убийство, извършено преди повече от 20 години. Докато Бош затъва в страшното минало, в живота му се появява стажантката Джулия Брашър, която го връща в настоящето по неповторим начин. Бош е наясно до какво води една интимна служебна връзка, но страстта между двамата е непреодолима. Междувременно разследването става абсолютно неконтролируемо. Един от заподозрените изчезва, застрелян е полицай — и случаят влудява Лос Анджелис! „Автентичен и зловещ трилър.“ Ню Йорк Таймс



4 страница из 204
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

На страницата имаше илюстрации на кост, рисувана отпред и отзад. В ъгъла имаше малка скица на скелет, където костта беше обозначена и на двете ръце.

— Хумерусът — каза Гайо и почука по страницата. — А ето го и намерения образец.

Той се пресегна и внимателно извади костта от кутията, задържа я над илюстрацията и направи сравнение между двете точка по точка:

— Медиален епикондил, трохлиа, голяма и малка туберкула. Всичко си е на мястото. Тъкмо казвах на двамата ви колеги — знам си костите и без да гледам в книгата. Тази кост е човешка, детектив. Без никакво съмнение.

Бош погледна Гайо. Забелязваше се съвсем леко потрепване, навярно първи сигнал за паркинсон.

— Пенсиониран ли сте, докторе?

— Да, но това не означава, че не мога да разпозная кост, когато видя…

— Не поставям под съмнение знанията ви. — Бош се опита да се усмихне. — Казвате, че е човешка, вярвам ви. Просто се ориентирам в обстановката. Можете да я приберете в кутията.

Гайо върна костта на мястото й.

— Как се казва кучето?

— Беда.

Бош го погледна. Приличаше на заспало.

— Като пале ми създаваше доста ядове.

Бош кимна.

— Разбирам. Ако нямате нищо против повтарянето, разкажете ми какво се случи днес.

Гайо прокара ръка по врата на кучето. То го погледна за момент, после пак отпусна глава и затвори очи.

— Изведох Беда на следобедна разходка. Обикновено когато стигнем до кръга, й свалям каишката и я пускам да тича в гората. Това й харесва.

— Каква порода е? — попита Бош.

— Жълт лабрадор — бързо отвърна Брашър зад гърба му.

Бош се обърна и я погледна. Тя усети, че намесата й е грешка, кимна и отстъпи към вратата на кабинета, при партньора си.

— Вие можете да тръгвате, ако имате други повиквания — каза Бош. — Аз ще поема нещата оттук нататък.

Еджууд кимна и направи знак на Брашър да излизат. Бош се замисли за момент, после каза:

— Колеги?

Еджууд и Брашър се обърнаха към него.

— Нека да не го разгласяваме, а?

— Дадено — каза Брашър и погледът й се задържа върху Бош, докато той не отклони своя.

След като двамата излязоха, Бош пак се обърна към доктора и забеляза, че потрепването на лицевите му мускули е станало по-силно изразено.

— Отначало и те не ми повярваха — каза Гайо.

— Защото получаваме много обаждания като това. Но аз ви вярвам, докторе, тъй че защо не продължите?

Гайо кимна.

Комментарии к книге «Град от кости», Майкл Коннелли

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства