— Мили Боже! — изхълца той. — О, повелителю на всички любовници през вековете! Ти си съвършен като Дон Жуан!
Лейди Лидия погледна димящия си съпруг с възмущение.
— Влез, шарлатанино! — каза тя.
Сър Хърбърт Басинджър избърса потното си чело.
— Изобщо не съм шарлатанин! Казах ти, че ми се виеше свят. И на кого няма да му се завие, когато е принуден да се цъкли в някакви си проклети треволяци в официално облекло и цилиндър? Едва дишам. Честно ти казвам, щях да пукна. Сигурно беше петдесет градуса на сянка.
— Не е трябвало да седиш на сянка, чичо — отбеляза Фреди.
— И това, което искам да знам — продължи сър Хърбърт с трептящ от самосъжаление глас, — е защо е нужно да бъда влачен на проклетото изложение всяка проклета година.
— Фамилията трябва да бъде представлявана от някого, глупчо — обясни му кратко лейди Лидия.
— Ами Тони да си я представлява! Той е главата на фамилията. Аз ли съм лорд Дройтуич или той? Къде е Тони? Обзалагам се, че дреме в хамака под някоя дебела сянка.
— Напротив — отвърна Фреди. — Бори се като грешен дявол с автомобила си в гаража.
Лейди Лидия кимна замислено.
— Ето това разсейва всички съмнения. Той не би могъл да е сгоден за Вайолет Уодингтън. Ако беше, сега щеше да е там, където е и тя.
— Тя се къпе — осведоми я Фреди.
Сър Хърбърт зяпна.
— Сгоден? Какви са тия приказки за годежи? Кой каза, че е сгоден?
— Изглежда от „Дейли Експрес“ мислят така. Преди малко се обаждаха по телефона.
— Ъ? Какво? Защо?
— Грешката е моя, предполагам, чичо Хърбърт — намеси се Фреди.
— Твоя?
— Да. Разбирате ли, младият Тъби Бриджнорт наскоро преживя поредната си годишна кавга с началството — тоя път защото се гъбаркал много нетактично с плешивото теме на стареца. Били разменени неприятни думи и сега Тъби е в метрополията, опитвайки се да заработи честно хляба си като писател на свободна практика. Сметнах, че ще е дружеска помощ от моя страна, да го светна за годежа на Тони, затуй му се обадих веднага след обяда.
— Ама какви ги вършиш, магаре такова? — надигна глас лейди Лидия. — Тони не е сгоден.
— Напротив, сгоден е.
— Той ли ти каза?
— Не. Но го видях да целува Вайолет в розовата градина.
Комментарии к книге «Граф или бръснар», Пэлем Грэнвилл Вудхауз
Всего 0 комментариев