«Наказание без престъпление»

— Искате да убиете съпругата си? — запита мургавият мъж зад бюрото.

— Да. Не… Не съвсем. Искам да кажа…

— Име?

— Нейното или моето?

— Вашето.

— Джордж Хил.

— Адрес.

— Саут Сейнт Джеймз 11, Гленвю.

Мъжът записа всичко това с безразличие.

— Името на жена ви?

— Кетрин.

— Възраст?

— Тридесет и една години.

Тогава последва цяла серия от въпроси: Цвят на косата, очите, кожата. Предпочитан парфюм. Ръст и телосложение.

— Имате ли я на триизмерна снимка? Запис на гласа й? А, виждам че имате. Добре. Сега…

Един час по-късно Джордж Хил се беше изпотил.

— Това е всичко — каза мургавият мъж, изправи се и се намръщи. — Все още ли желаете да го извършите?

— Да.

— Подпишете тук.

Той подписа.

— Знаете ли че е незаконно?

— Да.

— И че ние в никакъв случай не носим отговорност за това какво ще се случи в резултат на молбата Ви?

— За бога! — проплака Джордж. — Достатъчно дълго ме задържахте. Нека продължим.

Мъжът се усмихна леко.

— Необходими са ни девет часа, за да направим марионетка на жена ви. През това време поспете. Помага на нервите. Третата стая с огледалата отляво е свободна.

Вцепенен Джордж бавно тръгна към указаното място. Легна на кушетката, покрита със синьо кадифе. От тежестта на тялото му огледалата на тавана се завъртяха. Прозвуча мек глас: „Спи… Спи… спи…“.

Джордж промърмори:

— Кетрин, не исках да дойда тук. Ти ме подтикна, ти ме накара да го направя. Боже, искам да съм далеч оттук. Искам да се върна. Не искам да те убивам.

Въртейки се леко огледалата блестяха.

Той спеше.

Сънуваше, че отново е на четиридесет и една години, че той и Кети се движат по някакъв зелен хълм с обеда за пикника и хеликоптера до тях. Вятърът развяваше златните кичури на косата й, а тя се смееше. целуваха се, държаха си ръцете и забравяха за храната. Четяха стихове. Струваше им се, че винаги са чели стихове.

Други сцени. Бърза смяна на цветовете по време на полет. Той и Кети летят над Гърция, Италия и Швейцария в онази ясна, дълга есен на 1997 година. Летят и никога не спират!

И изведнъж — кошмар. Кети и Леонард Фелпс. Джордж извика на сън. Как се случи? От къде се появи този Фелпс?

Още дни, още кошмари.

Джордж Хил плачеше когато се събуди.

— Мистър Хил, готови сме вече.