— Имате предвид…?
— Да, имам точно това предвид. Дройтуич и моята малка Вайолет.
— Е, сега вече ще трябва да повярвате на човека — вметна тържествуващо Фреди.
— Наистина ли са сгодени?
— Чух го от устата на самата Вайолет. Току-що я срещнах на стълбището.
— Върховно! — ревна сър Хърбърт.
— Каква невероятна изненада! — възкликна и лейди Лидия.
— Изненада ли? — отбеляза закачливо господин Уодингтън. — О, хайде, лейди Лидия! Кой беше човекът, който предложи…
— Да, да, господин Уодингтън — побърза да го прекъсне лейди Лидия — Сега няма да се задълбаваме в подробности. Ето я и Вайолет.
Вайолет Уодингтън беше високо и стройно момиче с ум хладен като купичка лед. Още от пръв поглед се виждаше, че е наследила приятната си външност повече от майка си, отколкото от баща си, защото тя беше толкова безспорно красива, колкото безспорно неугледен беше създателят на Деветдесетте и седем супи. Върху лицето й бе изписано апатично и преситено изражение.
— О, скъпа! — каза Лидия. — Баща ти току-що ни каза новината.
— Така ли? — изблея Вайолет.
— Толкова съм доволна — продължи лейди Лидия.
— Благодаря.
— И аз съм много доволен.
— Благодаря, сър Хърбърт.
— Че и аз съм доволен тогава — включи се в хора и Фреди.
— Благодаря, Фреди. Радвам се — каза Вайолет с подозрително потрепваща сякаш от потисната прозявка устна, — че всички сте доволни.
— Сега, след като нещата станаха вече напълно официални — каза Фреди, — мисля, че ще е най-добре да пусна по жицата още една съдържателна новина на младия Тъби.
Той се запъти към писалището и със смръщено от мисловен напън чело се захвана с литературната творба. Лейди Лидия продължаваше да пърха около бъдещата младоженка, като че ли се надяваше да придаде на сцената по-възторжено и емоционално звучене от настоящото доста лежерно настроение.
— Толкова дълго се надявах това да се случи. Сигурна съм, че ще бъдете много щастливи.
— Чудесен момък е този Тони — включи се и господин Уодингтън.
— Най-добрият — съгласи се сър Хърбърт.
— О, да — изрече Вайолет със същото изражение на досада, като че е принудена да се включи в дискусия по някаква скучна тема. — Мога да кажа и това за него — той знае какво да прави в една розова градина.
Сър Хърбърт се покашля.
— Наследил е тия способности от леля си — изрече той игриво.
В очите на лейди Лидия блесна пламък.
— Какво беше това, Хърбърт?
Комментарии к книге «Граф или бръснар», Пэлем Грэнвилл Вудхауз
Всего 0 комментариев