— Тогава да тръгваме, госпожице Мариан — каза младият архитект весело, но с безукорна вежливост. — Никак не е далеч. На другата пряка има много приличен и добър ресторант. Подпрете се на ръката ми — така — и ще вървим бавно. Много скучно е да вечеряш сам. Да ви призная, дори се радвам малко, че паднахте.
Когато седнаха на добре подредената маса и келнерът се надвеси над тях, Чандлър усети блажената радост, която му носеше всяко излизане в светския живот.
Този ресторант не беше толкова разкошен и претенциозен, колкото другия по-надолу, предпочитан от Чандлър, но пък и едва ли му отстъпваше с нещо. Масите бяха пълни с благосъстоятелни клиенти, оркестърът свиреше тихо и не пречеше на приятния разговор, кухнята и обслужването бяха на висота. С простичката си рокля и евтина шапка неговата събеседница се държеше с достойнство, което придаваше особено излъчване на естествената красота на лицето и фигурата й. И от очарователното й личице ставаше ясно, че тя гледа почти с възхищение на Чандлър с неговите весели и открити сини очи и оживеното му, но сдържано поведение.
Но ето че в един миг Тауърс Чандлър бе обзет от безумието на Манхатън, от лудостта на суетата, бацила на самохвалството и чумата на провинциалното позьорство. Та той се намира на Бродуей, заобиколен от блясък и шик и от десетки очи, които го гледат. Почувства се на сцена и реши да изиграе в тази комедия ролята на изискан богат безделник и изтънчен гастроном. Носеше подходящ за тази роля костюм и никакъв ангел хранител не можеше да му попречи да я изпълни.
И започна да плямпоти на госпожица Мариан за клубове и приеми, за голф и езда, за кучешки породи, балове и пътувания в чужбина и дори подхвърли нещо за яхта, която го чакала в Ларчмънт. Като видя, че празните му приказки й направиха впечатление, той продължи със свободни съчинения за несметно богатство, спомена свойски няколко фамилии, пред които простолюдието благоговее. Този час му принадлежеше и той гледаше да изстиска от него всичко, което си заслужаваше труда. И все пак, един-два пъти чистото златно сърце на това момиче проблесна пред него през мъглата на собственото му самомнение, спуснала се пред погледа му.
— Начинът на живот, за който говорите — каза тя, — ми се струва толкова безполезен и безцелен. Не може ли да се намери на този свят работа, която да ви заинтересува?
Комментарии к книге «С парадния костюм», О. Хенри
Всего 0 комментариев