«Робърт Бърнс (1759–1796)»

Робърт Бърнс произхожда от фермерско семейство. Неговото детство и младостта му минават изцяло на фона на шотландския пейзаж: високи плата, блата и тресавища, самотни скали и едно бледосиньо небе със седефени облаци.

В онази епоха образованието в Англия е широко разпространено и малкият Робърт може редовно да посещава селското училище. Но повечето време той е зает със самообразованието си. Зачита се в поетите, особено в селската поезия на Рамзи и Фъргюсън. В самообразованието си има и завидни успехи. Според едно предание той е научил сам в няколко седмици френски език — от него има оставени френски писма, които свидетелствуват за високото владеене на езика.

Критиката не обича да го изтъква, но в поезията на Бърнс са видни влияния идещи от Джон Драйдън, Алекзандър Поуп, Джон Гей. Английските сатирици и лирици несъмнено са играли роля в неговото формиране. Впрочем техните имена в епохата са широко известни.

Все пак Робърт Бърнс не тръгва в духа на английската традиция. И все пак той не се решава да поеме изцяло в келтската. В неговата родина келтският, гелик, е все още жив — на гелик продължава да се твори фолклор, а и литература и по-късно. Шотландец по самосъзнание, Бърнс избира средния път — той пише на скотиш, английски диалект, който е под силното влияние на гелик, особено в областта на лексиката.

Бърнс става едновременно един от създателите на новата шотландска лирика и неин класик. Благодарение на него ще се запази завинаги един пиетет към този малко архаичен диалект, който ще се изучава от любителите на поезията в Лондон и в Южна Англия. Може би с Бърнс окончателно се утвърждава полидиалектизмът на английската поетическа традиция.

Основната причина за писането на скотиш е любовта на Бърнс към фолклора. Той е цял във фолклорните мотиви. Много от неговите песни са предназначени да се пеят — указана е и популярната мелодия, която се има предвид. Бърнс е на нивото на гениалните и анонимни шотландски фолклорни поети, той е експлозия на шотландския национален гений. Това е било забелязано още от Гьоте. „Древните песни на неговите предци живееха още в душата на народа… и високото съвършенство на тези образци се бе въплътило в него…“